— Е, щом толкова настоявате... — разпери ръце Минаев, радвайки се обаче вътрешно. — Тогава ще сложа чайника, тъй като ни предстои продължителна беседа.
Той приготви силен и ароматен чай, сложи на масата захар, конфитюр и купичка с бонбони, а после наряза кашкавала и хляба, които предвидливо бе взел — гостът му идваше от път и сигурно бе гладен.
— Познавате ли ме? — обърна се към него, когато привърши с домакинстването си.
— Ако не греша, вие сте полковник Минаев. А може би вече и генерал?
— Генерал — потвърди Антон Андреевич. — И сигурно знаете, че много години работих с Булатников. Издигнах се до длъжността на негов заместник.
— Да — кимна Сауляк, — знам.
— Тогава би трябвало да разбирате две неща. Първо: на мен ми е известно кой сте вие и с какво сте се занимавал. И второ: на мен не са ми безразлични обстоятелствата около гибелта на Булатников и аз искам да си ги изясня в детайли. За тази цел сте ми нужен вие, Павел Дмитриевич. Ще ви кажа и нещо повече: подозирам, че тези, които са ликвидирали Владимир Василиевич, имат пръст в лишаването ви от свобода, в тикването в затвора.
— Грешите — едва доловимо се усмихна Павел. — В затворническата зона аз се озовах съвсем самостоятелно, по собствена вина и по собствено
желание.
— И кое беше повече? Вината или желанието ви?
— Едното произтичаше от другото.
— Ясно — замислено рече Минаев. — Това донякъде променя нещата... Но впрочем — не кардинално.
Тук генералът си поизкриви душата. Той много бе разчитал да събуди у Сауляк жажда за мъст към тези, които са го пратили в затвора. Но ситуацията се оказваше коренно различна от очакванията му и това наистина променяше нещата. Дали Сауляк щеше да се заеме с убийците на Булатников? Малко бе вероятно. Ако имаше подобно желание, той не би се скрил в колонията, а би грабнал томахавката на войната и би си разчистил сметките с тях. Но не бе го направил и след две години малка бе вероятността да се удаде на генерал Минаев да разпали огъня на отмъщението у него. Дори и най-праведните емоции имаха неприятното свойство да изстиват.
— Каква задача бе ви възложил Булатников преди смъртта си?
— Прекрасно знаете, че няма да ви кажа — отвърна спокойно Сауляк.
— Но вие добре разбирате, че неговите убийци трябва да се търсят сред хората, с които е бил свързан Булатников непосредствено преди да умре. Отказвате ли да ми помогнете?
— Смятайте, че е така. Булатников беше свързан с множество силни и влиятелни хора и всеки от тях би могъл да организира покушението над него. Вашето начинание е безсмислено и безперспективно.
— Аз не смятам така! — разпалено възрази генералът. — Много години работих с Булатников и просто съм длъжен да открия истината за смъртта му, да направя така, че да възтържествува справедливостта. Това е мой дълг, разбирате ли? Дългът на ученика, сътрудника, помощника.
Павел мълчеше и бавно отпиваше от ароматния горещ чай. Той не се бе докоснал въобще до храната, а само си бе сложил в чашата лъжичка конфитюр.
На Минаев му мина през главата, че щом не бе успял да го хване на жаждата за мъст, би могъл да изиграе картата си със страха. А ако и с това не сполучеше, оставаше му в резерв чувството за благодарност. Така или иначе, трябваше да застави Сауляк да му сътрудничи, защото никой освен него не можеше да реализира замисъла му.
— Знаете ли защо организирах вашата охрана? — запита го.
— Досещам се. Освен жената, която ми изпратихте, около мен се
навъртаха още четирима. Между другото, кои са те?
— Поставяте ме в сложно положение, Павел Дмитриевич — усмихна се под мустак Минаев. — Безусловно, аз ще ви разкрия картите си, ако ние с вас ще си сътрудничим. Но ако сте безразличен към съдбата на Булатников и не желаете да ми помогнете, просто нямам право да ви обяснявам нищо. Аз също си имам своите професионални тайни.
— Вашите професионални тайни не струват кой знае колко. И без друго е ясно, че хората, на които Булатников е правил услуги, сега се страхуват от огласяване. Владимир Василиевич разполагаше с широка агентурна мрежа, но някои определен род задачи възлагаше само на мен. Та, тия хора искат да ми видят сметката, за да не си отворя устата. Даже е странно, че се оказаха не чак толкова много. Ако пред портала на затвора, от който излязох, се бе струпала половин Русия, никак не бих се изненадал. Щом не желаете да ми кажете кой конкретно се е заинтересувал от моя милост — ваша си работа. Това не ме засяга особено. Така или иначе, аз знам, че съм преследван и независимо кой го прави, мерките, които ще взема за своята безопасност, ще са едни и същи.