— Значи вие съвсем не се страхувате?
— Напротив, страхувам се. Но това не означава, че от страх ще се втурна да ви разказвам за Владимир Василиевич. Вие сте бил негов ученик и заместник, би трябвало и без моите разкази да знаете достатъчно много. А ако нещо не знаете, явно Булатников така е искал да бъде. Вие знаете точно толкова, колкото той ви е позволил да научите, и нямам намерение да вървя против волята му.
— Бих могъл да ви предоставя безопасно убежище — подхвърли Минаев.
— Благодаря. И какво ще ми струва това?
— Помогнете ми да открия убийците на Булатников. Павел Дмитриевич, повярвайте, за мен това е много важно. Тук няма никаква политика, това е чисто човешко желание. И освен това, не исках да ви споменавам, но... Виждате ли, аз все пак знам нещичко. Вероятно Владимир Василиевич е скривал от мен някои факти и обстоятелства, но уверявам ви, те не са никак много. Известно ми е с какво точно се е занимавала групата, която вие сте оглавявал. Може би, повтарям, не съм в течение на всичките ви действия, но дори и само това, което ми е известно, е достатъчно за да ви сервирам купища неприятности. Не възнамерявам да го направя, не желая умишлено да ви причинявам зло, но ако откажете да ми помогнете, страхувам се, че ще бъда принуден да разглася някои факти. Подчертавам, не за да навредя лично на вас, а само за да унищожа тези, на чиято съвест тежи животът на Булатников.
— Елегантен шантаж? Не ви прави чест, генерале.
— Плюя на честта си, майоре. Да, зная какъв сте бил, преди да станете агент на Булатников. Знам още, че по онова време, когато сте носил майорските пагони, сте имал и друга фамилия. И знам при какви обстоятелства сте загубил званието и длъжността си. Та, така, майоре, плюя на честта си, ако съм принуден да живея със съзнанието, че убийците на моя учител, приятел и командир се разхождат на свобода. Разбирате ли ме? Самото това обстоятелство не ми прави чест. Аз съм офицер и мъж, ако тези думи въобще нещо ви говорят.
— Тогава аз съм длъжен да констатирам, че вие лъжете, Антон Андреевич. Ако знаете толкова много за мен, то непременно бихте знаел и кой е убил Булатников. Не вярвам, че не го знаете.
Минаев не отвърна нищо, разбърквайки съсредоточено с лъжичка захарта в чашата си. След това вдигна към Сауляк очи, които кой знае защо бяха станали тъмни и бездънни.
— Да, Павел Дмитриевич, излъгах. Знам кой го направи. И искам да ми помогнете да унищожа тези хора. Видяхте ли, вече ви разкрих картите си. Искам не просто да изтрия тези хора от лицето на земята, но и да покрия имената им с вечен позор.
— Ясно — кимна Павел. — Но аз не споделям чувствата ви. Антон Андреевич, хайде да кажем истината поне на самите себе си, ако не можем на другите. Това, което правеше генерал Булатников, това, което вършех аз и моите хора по негово нареждане, е меко казано, престъпно. Трябваше да ни разстрелят всичките за тези наши деяния. И вас заедно с нас, защото вие знаехте за тях и си мълчахте. А сега вие искате да накажете някои хора за нещо, което самият Булатников е извършвал многократно. Излиза, че на него му е позволено, а на тях — не е? Двойно водене на сметки, двоен морал? За вас Владимир Василиевич е учител, командир и приятел, но за огромен брой хора той е най-обикновен убиец и мръсник. По този причина, ако желаете да отмъщавате за него, то това трябва да си остане лично ваша работа. Вие нямате право да въвличате в тази работа никого и от никого нямате право да искате помощ.
— Дори и от вас?
— Дори и от мен.
— Нима у вас не е останало нито капка топло чувство към него? Направо не мога да повярвам.
— Не ми е необходимо да ми вярвате. Благодарен съм ви, че ми изпратихте човек, който не ми позволи да предам Богу дух още в първите часове на свобода, и ме докара жив и здрав до Москва. Знам, че това ви струва не малко пари, и още веднъж ще повторя, че съм ви благодарен. Но не искайте от мен повече.
— Ама, голям твърдоглавец сте! — избухна Минаев.
Сауляк му се изплъзваше от ръцете, а той ужасно много бе разчитал на него. Само Павел можеше да му помогне и трябваше на всяка цена да го принуди да стори това.
— Разберете най-сетне — продължи разгорещено, — че всички разговори за чистите ръце са приказки за деца. Вие самият сте бил кадрови офицер, служил сте в нашето ведомство и трябвало да си давате сметка, че съществуват множество цели и задачи, чиито решения предполагат най-различни нарушения на морала и етиката. Цялата оперативна работа от глава до пети е омазана с мръсотия — така е било и така ще бъде. Вие нямате право да упреквате Владимир Василиевич, мен и самия себе си, че с нашите действия са били нарушавани някакви норми, и че някому е нанесена вреда. Това е неизбежно, защото го е изисквала целта. Каква полза ще има, ако сега започнете да си скубите косите и да се разкайвате за извършените грехове? С това живота няма да го промените. Генерал Булатников е предприемал всички тези постъпки в името на социално одобряема цел, а тези, които го убиха, направиха това заради собствените си интереси. Нима не забелязвате разликата?