В списъка, който генерал Минаев бе изготвил за Сауляк, фигурираха седем фамилии и тази на сегашния кандидат за президент се числеше под номер едно, затова пък фамилията Чинцов я нямаше въобще. Антон Андреевич бе подбрал само тези, които непосредствено бяха свързани с организирания трафик на оръжие и наркотици, които лично бяха участвали във вземането на решения, в разработката на конкретни операции и в подялбата на печалбите. По това време Чинцов не бе бил нищо повече от дребна фигурка, от момче за всичко, на което бяха възлагали преди всичко изплитането на интриги и тяхната реализация. Тогава — преди три-четири години — с Булатников бяха контактували двамата главатари на тази банда, а мястото на Чинцов в йерархията й бе било някъде ниско в основата. Затова пък сега — и това бе известно на Антон Андреевич — Чинцов се бе присламчил към екипа на кандидата за президент и бе станал едва ли не негова дясна ръка. Освен това, Минаев знаеше, че именно Чинцов се бе заинтересувал от Павел и се бе опитвал да измъкне сведения за него чрез МВР.
— Не искам да крия нищо от вас — рече генералът, държейки в ръка списъка на лицата, подлежащи на унищожение. — Тук са изброени хората, които най-кръвно са заинтересувани от смъртта на Владимир Василиевич и които са го накарали да замлъкне завинаги. Но на мен ми стана известно, че те проявяват интерес и към вас, Павел Дмитриевич. Правили са справка за вас в Министерството на вътрешните работи и аз предполагам, че именно те са изпратили свои хора в Самара да ви убият. Вие трябва да започнете операцията, като си отваряте очите на четири. Нямам намерение да ви карам да играете на тъмно и да рискувате. За да изпълните условията на нашия договор, ще се наложи да се пъхнете в самото леговище на звяра, който е страшно нетърпелив да ви сграбчи в лапите си.
На Минаев много му се искаше да каже: „Павел Дмитриевич, не бива лично да се доближавате до тях. Нали имахте група, която ръководехте. Намерете своите хора и ги включете в работата. Хората на Чинцов познават лицето ви, докато вашите бивши сътрудници никой освен вас не ги е виждал“. Но Антон Андреевич се въздържа и нищо такова не каза. Страхуваше се да не провали с толкова труд започнатата операция, на която бе дал простичкото и никому нищо не говорещото название „Стела“. Тази латинска дума в превод означаваше просто „звезда“ и не носеше никакъв подтекст, свързан със същността на операцията. Някога в младостта си на закрит кинопоказ Минаев бе гледал един италиански филм за живота на градски просяци, дребни крадци, бандити, сутеньори и проститутки. В този филм бе имало само една прилична девойка на име Стела. Тя бе била толкова невинна, толкова искрена и простодушна на фона на всичката останала измет, че Минаев — тогава още съвсем младо лейтенантче — направо се бе просълзил от умиление, а след това буквално се беше задъхвал от ярост, когато един от героите на филма я бе накарал да проституира, за да му плати пиячката. Оттогава думата „стела“ бе станала за Антон Андреевич синоним на нещо чисто, правилно и праведно.
Сауляк пое списъка от ръцете му и бързо го прегледа. В него, освен имена, адреси и телефонни номера, имаше още кратки сведения за професиите, заниманията и за семейното положение на обречените.
— Имате ли някакви предпочитания откъде да започна или да действам по свое усмотрение? — попита Павел.
— Нямам. Преценявайте сам. Колко пари са ви необходими на първо време?
— Не знам, изостанал съм от пазарната конюнктура. Дайте ми хиляда долара, пък после ще видим. Или може би искам прекалено много?
— Не, не — припряно отвърна генералът, изваждайки портфейла си. — Това съвсем не е много, сам ще се убедите.
Докато през тези три дена Сауляк си почиваше на вилата му, Минаев бе подписал всички необходими документи и бе продал колата му, която се намираше в един охраняем гараж. Добавяйки няколко хиляди долара, той бе купил на Павел нов автомобил, който повече подхождаше на имиджа му на „жених“, завърнал се от чужбина и нямащ никакви финансови притеснения, за да е принуден да работи. Всъщност, предишната му кола бе далеч по-добра, защото зад външния й неугледен и дори предизвикващ съчувствие вид се криеше невероятна мощ и издръжливост, тъй като по двигателя й всичко бе преправено от най-добри специалисти. Разбира се, тези нейни достойнства бяха взети предвид при продажбата й и бяха включени в цената. Сега вместо свръхскоростното и свръхмощно жигули, Сауляк притежаваше чер сааб. През последните години количеството на чуждестранните марки коли по улиците толкова бе нараснало, че степента на незабележимост и невзрачност на сааба бе равна на тази на жигулито.