— Сядай — кимна й към едно кресло. — И се постарай да не се учудваш на нищо. Кажи ми, ти вестници поне понякога четеш ли?
— Поне понякога, да — отвърна Настя с усмивка. — Но това „понякога“ се случва извънредно рядко.
— И не, гледаш телевизия?
— Гледам, но също не много често.
— Значи не се интересуваш от политика?
— Ни в най-малка степен — увери началника си тя.
— Това е лошо. Ще се наложи да ти направим политическо ограмотяване.
— Може би не трябва, Виктор Андреевич? — жално рече Настя. — Не обичам такива неща.
— Трябва, момичето ми, иначе нищо няма да разбереш.
— Че толкова ли е сложно? — недоверчиво го погледна тя.
— За мен — не, но за разлика от теб, аз чета вестници. Значи така, Настя. Живеел едно време генерал-лейтенант Булатников, започнал работа в КГБ, престанал да работи пак там, само че наименованието на учреждението било друго. И имал си той особено доверено лице — агент. Павел Дмитриевич Сауляк. През деветдесет и трета година, наскоро след октомврийските събития, генерал-лейтенант Булатников загинал при неизяснени обстоятелства, а не след дълго Павел Сауляк се оказал подсъдим и по най-кратката процедура бил изпратен на топло.
— Нещастен случай? — попита Настя. — Или сам си е виновен.
— Никой не знае, освен самия Павел Дмитриевич — разпери ръце Гордеев. — Но след седмица, на трети февруари, присъдата му изтича и той излиза на свобода. За него това е всичко засега. Нека се върнем към Булатников. Владимир Василевич Булатников е притежавал две неща, които са еднакво важни за нас в този момент. Първо, той е имал репутация на човек, който може извънредно много, прави извънредно много, но пък още повече знае. И второ, имал е ученик, когото грижливо е обучавал много години, издигал го е по служебната стълба, отшлифовал е майсторството му и в крайна сметка го е довел до длъжността на свой собствен заместник. Този човек се казва Минаев — Антон Андреевич Минаев. След смъртта на Булатников на неговото място пристигнал друг човек, който не бил съгласен да има заместник от обкръжението на Булатников, и на Минаев му се наложило да премине на друга служба, но в рамките на същото това ведомство. И тъй като генерал-майор Минаев е от хората, които не забравят за стореното им добро, мисълта за тайнствената гибел на неговия покровител и учител не му давала нито миг покой.
— И иска да зададе няколко въпроса на Павел Дмитриевич?
— Точно така — кимна Гордеев.
— Тогава какъв е проблемът? Той не умее ли да задава въпроси? Или не иска да излиза на светло и да се срещне лично с този тип?
— Минаев всичко може и иска. Но виждаш ли, момичето ми, той се страхува, че Сауляк просто няма да стигне до него.
— Че защо?
— Ето на, тъй си и знаех. Ще ми се наложи да ти обяснявам надълго и нашироко. Ти какво, не разбираш ли кой е Сауляк?
— Не, не разбирам. Какво трябва да разбера, освен че е агент на КГБ? Обстоятелството, че наскоро след смъртта на Булатников се е оказал зад решетките, подсказва, че той прекалено много знае, независимо по чия воля е станало това — по негова или чужда. Причината е само една и тя е очевидна.
— Видя ли, пък казваш, че ни си разбирала. Би трябвало да ти стане ясно, че повече от сто метра от вратата на затвора Сауляк няма да измине. И ако изминавайки тези стотина метра, той замълчи завинаги, това все още е половината беда, колкото и цинично да звучи. Вторият вариант ни заплашва с повече неприятности.
— Вие смятате, че ще поискат да го отвлекат, за да изтръскат от него всичко, което той знае?
— Налага ми се да мисля така. Виждаш ли, момичето ми, ученикът на Булатников, генерал-майор Минаев, разполага със сведения, че преди около три-четири месеца някой е започнал да проявява интерес към осъдения за хулиганство Павел Дмитриевич. Той има основания да предполага, че към
Сауляк се протягат пипала, при това не само от една страна, а от две — пък нищо чудно и от три. Сауляк е работил за Булатников и би могъл да знае кой и защо е премахнал генерала, а освен това, би могъл да знае и много неща, които ще влязат в работа някому при предстоящата предизборна кампания. В тази работа, както се досещаш, всички средства са добри и всеки действа според собствените си разбирания. Някой ще започне да заклеймява негодниците-управници и да изисква от тях изплащане на заплатите и пенсиите, друг ще започне да доказва, че е измислил най-ефективния метод за прекратяване на чеченския конфликт, а трети ще започне да рине земята, търсейки компромати за своя съперник и неговата групировка.