* * *
Михаил Давидович Ларкин добре осъзнаваше на кого и на какво дължи своето „благосъстояние“ и не си правеше никакви илюзии. Неговата необикновена дарба се бе проявила през пубертета и той без да се изплаши въобще я бе приложил в училище при получаването на добри оценки. Пак чрез нея се бе промъкнал в технически вуз, защото за тихите еврейски момченца в началото на седемдесетте входът в престижните хуманитарни вузове бе затворен. Беше слабичък по физика и математика, но на изпитите получаваше добри бележки и без стипендия не оставаше. Най-важното бе да влезе последен на изпит, за не го чуят другите студенти какви глупости дрънка. Наличието на диплома не му бе донесло знания и след разпределението на работа в едно конструкторско бюро, животът му бе станал съвсем мизерен. Началниците го ругаеха, колегите му вдигаха рамене в недоумение, виждайки неграмотните му проекти, и при всеки сгоден случай го прехвърляха от място на място, за да се избавят от баласта и да назначат свестен инженер. И тук даже хипнотизаторските му способности бяха безсилни, тъй като с никакво хипнотично въздействие не можеше да се застави да проработи прибор, изготвен по негови чертежи.
Но на Михаил му бе провървяло, защото неговата майка работеше като костюмиер в един театър, който често пътуваше на задгранични гастроли. Майка му, разбира се, не я вземаха на тези гастроли, защото в театъра имаше и други костюмиери с по-хубави лични досиета, но затова пък Ираида Исааковна беше душата на театралното задкулисие. Обожаваше я цялата трупа, споделяха с нея радости и скърби, на рамото й си изплакваха мъките, шепнешком й доверяваха всички слухове и интриги. Михаил от най-ранно детство обичаше да прекарва времето си в майчиното си ателие и него — къдравото, пухкавобузо ангелче — го глезеха, държаха го на коленете си, черпеха го с бонбони и портокали, а осемгодишен даже вече играеше мъничка роля в един спектакъл. И като възрастен Михаил Ларкин не бе престанал да се отбива в театъра, където го приемаха радушно, защото все така обожаваха Ираида Исааковна и пренасяха обичта си към нея във вид на доверие към нейния син, в чието присъствие не се стесняваха да обсъждат своите работи.
Веднъж, когато Михаил вече бе сменил пет и шест пъти местоработата си, в кабинета си го извика завеждащият сектора. Там имаше и някакъв
непознат човек.
— А ето го и нашия Михаил Давидович — кой знае защо радостно оповести завеждащият, надигайки се от своя стол. — Вие си поговорете тук, а аз ще ви оставя, за да не ви преча.
Гостът се оказа сътрудник на КГБ. Той вежливичко и интелигентно предложи на Ларкин по-внимателно да се вслушва в разговорите, които водят актьорите и останалият персонал, особено в навечерието на гастролите — дали не се готви някой от тях тайно да изнесе скъпоценности, дали не си търси валута за покупки в западни магазини, дали не изказва страшното си намерение да стане невъзвращенец и така нататък.
— Разбирате, Михаил Давидович — меко говореше човекът от КГБ, — вие сте толкова лош инженер, че пред вас проблясва реалната опасност да си изгубите мястото и да останете въобще без работа. Прехвърлят ви от едно учреждение в друго, от един сектор в друг и просто не знаят какво да правят с вас. Най-сетне ще се намери принципен ръководител, който ще ви уволни по некадърност и непригодност, а с такава характеристика в трудовата книжка повече никъде няма да ви вземат. Може би ще ви вземат само за нощен пазач. Но вие не искате да ставате пазач, прав ли съм?
— Прав сте — искрено отвърна Михаил. — Не искам да съм пазач.
— Ето, видяхте ли. Ако ни помагате, кадровият отдел ще получи указание и никой с пръст няма да ви пипне вече. Даже можете да не ходите всеки ден на работа. Ще вземате чертежите вкъщи, за това ще получите разрешение, а за да изглеждат прилично проектите ви, нашето ведомство ще има тази грижа. Между другото, споделете тайната си как ви се удаде да завършите института с такива чудовищно слаби знания. Да не сте давал подкупи на преподавателите?
— Какво говорите! Какви подкупи! — разсмя се от сърце Михаил и внезапно, подчинявайки се на някаква смътна подбуда, взе че разказа на този комисар по какъв начин се бе изхитрил да получава добри оценки на изпитите.
Дълбоко в себе си подозираше, че комисарят няма да му повярва и ще вземе разказа му за остроумна измислица, но той се отнесе към признанието му неочаквано сериозно.
— Това е много интересно — рече замислено. — Бихте ли дошъл в службата ми да си поговорим по-детайлно на тази тема?