Михаил не схвана в какво би трябвало да се състои смисълът на тази „детайлност“, но се съгласи без колебание. Той смяташе, че връзката с такава могъща организация като КГБ би могла да стане солидна опора за тихото еврейче, непритежаващо дарба за точните науки и на практика нямащо никаква професия — въобще нищо, освен една гола диплома.
Комисарят му назначи среща за по-нататъшни преговори и му остави бележка с някакъв адрес. Михаил се изненада, че този адрес не беше на улица „Лубянка“, но не каза нищо. Щом веднъж бе решил да „дружи“ с комитета, някак не вървеше още от първия момент да проявява подозрителност и да задава излишни въпроси.
На другия ден се отправи да го търси. Оказа се обикновена жилищна сграда. Той намери посочения в бележката апартамент и натисна звънеца, но вратата му отвори не познайникът му от вчера, а съвсем друг човек, който се представи като Павел Дмитриевич. И този човек си поговори с него не за театър и гастроли, не за подслушване и доносничество, а за неговата необикновена природна надареност. През този ден нещата бяха ограничени в рамката на беседването, но Павел Дмитриевич му каза, че трябвало да се проведат изпитания, и го помоли да дойде утре.
При следващата им среща в жилището на Павел Дмитриевич имаше един мъж и една жена. Павел му предложи да продемонстрира върху тях уменията си. За чистота на експеримента Михаил трябваше предварително да напише на лист хартия това, което се готви да им внуши, а след това да започне да действа. След като свърши експериментът, извадиха листа от запечатания плик и свериха написаното с реалните резултати. Павел Дмитриевич остана много доволен. Той изпрати мъжа и жената, а него го помоли да остане.
— Михаил — поде бавно, когато останаха сами, — предлагам ви да забравите всичко, което се е случило с вас до този момент, и да започнете нов живот. Никакви проекти и чертежи, никакви хуления от началници и премествания от място на място. Оставете това в миналото. Аз ви предлагам истински мъжки живот в който над главата ви няма да виси дамоклевият меч на оскъдното ви образование и на вашата националност. Съгласете се, че в нашето общество това никак не е маловажно.
— Какво трябва да правя? — с готовност се съгласи Михаил.
— Ще бъдете назначен на спокойна и незабележима длъжност, защото дори и ние не можем да ви спасим от алинеята за безделничество. Но аз ви обещавам, че работата ви ще бъде лека, необременяваща и най-важното — неизискваща специални знания. Ще разполагате с достатъчно свободно време и това свободно време понякога, подчертавам — само понякога — ще използвате за изпълнението на задачи, поставени ви от мен и свързани с вашите необикновени способности. За нашето сътрудничество ще знаем само ние двамата, така че, ако се опасявате за своята репутация, мога да ви уверя: с нея всичко ще бъде наред. За изпълнените от вас задачи ще ви се заплаща много добре. Много — повтори натъртено Павел Дмитриевич.
— А... от какво естество ще бъдат задачите ми? — плахо попита Михаил, усещайки, че от страх подът сякаш се изплъзваше изпод краката му.
Той никога не се бе стремил към мъжкия живот. Уестърните за каубои и екшъните за шпиони не го привличаха, искаше само да бъде сит, респектиращ и богат. А в този неразбираем мъжки живот сигурно щеше да се наложи да бяга, да стреля, да участва в преследвания с автомобили. По физкултура винаги бе имал тройка, която му пишеха не за задоволителни резултати в бягането, а единствено заради добросъвестното му присъствие в спортната зала и на стадиона.
— Вече ви обясних, че поръченията ще бъдат свързани само с използването на природната ви дарба.
— И никакви засади и преследвания? — недоверчиво измънка Михаил.
— А на вас много ли ви се иска да постреляте? — усмихна се под мустак Павел Дмитриевич. — Това може да се уреди.
— Не, не! — изплаши се Ларкин. — Никак не ми се иска. Напротив.
— Отлично. Моля ви да вземете своето решение още сега. Помислете и ми кажете съгласен ли сте или не? При вземането на решението ви моля да имате предвид няколко обстоятелства. Първо: отказвайки се, вие можете да си осигурите многогодишно киснене из разни конструкторски бюра, откъдето периодично ще ви гонят. Второ: съгласявайки се, ще можете да си осигурите спокойно и комфортно съществуване. И трето: ако се откажете, цял живот ще се презирате, че дипломата си сте получил фактически незаконно, и ще се срамувате, че сте използвал дарбата си за такова нещо. Сътрудничейки на нас, вие ще се чувствате нужен и полезен, вас ще ви уважават и ценят, защото сте уникален човек. И тази уникалност ще ви позволи не само да живеете в разкош, но и да се гордеете със себе си. А сега помислете си, докато сваря кафе.