„Ах, само какъв текст!“ — потри длани от радост Григорий Валентинович. Сега вече единият от трите коза на Президента бе избит завинаги от ръцете му. Каквито и обещания за изплащане на заплатите да дадеше, никой не би му повярвал. И ако не искаше да се прослави като лъжец, не биваше повече да подхвърля захарен памук на народа.
Нещата се нареждаха повече от отлично. Григорий Валентинович добросъвестно изгледа информационната програма докрай, включително спортните новини и прогнозата за времето. Чак тогава позвъни на своя благодетел — новият кандидат-президент Малков.
— Слуша ли? — попита го горделиво.
— Браво — похвали го Малков и по тона му Чинцов разбра, че е много доволен. — Отлична работа. Очаква те премия.
— Нещо друго да ти трябва? Момъкът си го бива — висока класа. Трябва да го използваме.
— Остави го сега да си почине. Иначе ще си помисли, че не можем без него. Колкото повече работи за нас, толкова повече и ние ще зависим от него — сам разбираш. Той и без друго знае много, така че не бива да го ядосваме. Изплати му хонорара, който си му обещал, и нека се развлича. Кажи му да се появи след седмица, но не го притискай. Разбра ли, Гриша? Не го притискай.
— Да, разбрах.
— Страхувам се от него — замислено рече Малков. — Опасен тип е той, Гриша.
— Голяма работа — намръщи се Чинцов. — Нищо опасно няма в него. Нормален мужик, знае си интересите. Ако беше опасен, щеше да се покрие, а той тръгна да ни търси. Сигурно добре разбира, че не само той е опасен за нас, но и ние сме опасни за него. Неслучайно избяга от нашите момчета в Екатеринбург. И пръв ни предложи сътрудничеството си, защото му е ясно, че той притежава знанията, а ние — силата и не се знае кое от двете е
по-страшно.
— Така ли мислиш? — усъмни се Малков.
— Аз за своите думи отговарям.
— Внимавай, Григорий. Ако грешиш, сещаш се какво ще стане с теб.
— Не бой се, няма да сгреша — самонадеяно заяви Чинцов и след малко затвори апарата.
„Е, работата е опечена — помисли си със задоволство. — Женя Шабанов ще се постарае да направи, каквото е необходимо за посещението на Президента в родния му град. Добре се получи, че успяхме да го пробутаме в президентския екип. С такива помощничета, каквито ги има сегашният лидер, не са му нужни никакви врагове.“
% % %
В списъка, който генерал Минаев бе предал на Павел, фигурираха седем души. Пръв бе Малков, Евгений Шабанов — сегашният имиджмейкър на Президента — заемаше четвърто място, а последен в него бе генералният директор на фирма, намираща се в един от черноморските райони на страната. Казваше се Олег Иванович Юрцев. Именно през този участък от морското крайбрежие, който бе контролиран от Юрцев, преминаваше трафикът на оръжие и наркотици между Русия, Грузия, Абхазия и Турция.