И жените му бяха изяли главата.
Една влюбена до уши пациентка, след като изчакала няколко месеца красавецът-доктор да премине най-сетне от комплименти към реални действия, загубила търпение и написала заявление до прокуратурата, от което ставало видно, че доктор Рифиниус, след като я потопил в хипнотичен сън, се възползвал от нейната безпомощност и я изнасилил. Всичко би се разминало, ако Карл Фридрихович не бил допуснал наивната грешка да работи без асистент — нещо, което било забранено. Нямало свидетели на печалното събитие, но не се намерили и такива, които да потвърдят, че Рифиниус не е докосвал и с пръст своята пациентка. А съпругът на пациентката се оказал голям и преголям началник от партийно-държавния елит и на доктор Рифиниус му станало съвсем ясно, че повече няма да му разрешат лекарска практика. Очевидно така му бе писано.
Би могъл, разбира се, да се бори, да доказва, да дава интервюта, да иска възмездие от клеветницата... Но това би имало някакъв смисъл, ако тази история се бе случила три-четири години по-късно, когато се заговори вече и за демокрация, и за плурализъм, и за свобода на печата. Но това станало в осемдесет и пета и Карл Фридрихович нямал ни най-малки шансове да победи в тази борба. Нещо повече, на него съвсем ясно и недвусмислено му дали да разбере, че трябва по живо по здраво да се омита от столицата на родината и да си потърси някое забутано градче, защото такъв негодник и развратник няма място там, където живеят и работят най-добрите хора на страната — нейната чест, ум и съвест. Карл нямало какво друго да направи, освен да се заеме с размяната на московския си апартамент с прилично жилище някъде в Централна Русия.
Той бил самотник, както и всички останали, които бяха вербувани в групата на Сауляк. Семейни хора за нея не бяха необходими.
И изведнъж се появява човек, който казва, че при определени условия Рифиниус може да остане в Москва. Условията бяха три: да прекрати лечебната си практика окончателно и във всичките й разновидности, да си смени името и местоживеенето и да оказва услуги, като изпълнява поръченията, дадени му от този човек. Карл не беше нито наивен, нито глупав и по стила на решаването на проблема му съобрази, че си има работа с могъща организация, и бързо се досети от какво естество биха могли да бъдат тези услуги и поръчения. Пари не му трябваха, защото вече бе припечелил достатъчно, за да живее, както му харесва. Тъй като пациентите му бяха най-отбрани хора, то във вид на благодарност от тяхна страна той бе получил всичко, за което си мечтаеше, на нищожни цени, достъпни дори и за най-обикновен инженер. Нямаше от какво да се страхува, не беше обвинен в някакви криминални нарушения, но го изгаряше омразата. Омразата към онази преситена глупачка, която бе посмяла да му погоди този гаден номер, заради това, че не я бе изчукал.
Омразата към високомерния й импотентен мъж, когото също бе лекувал преди години. Омразата към всичко, което олицетворяваше ума, честта и съвестта в един град, където не му позволяваха да живее.
Павел му даде нови документи с името Константин Фьодорович Ревенко. Обясни му, че бе избрал това име, стараейки се да запази инициалите му, защото в противен случай на Рифиниус би му се наложило да си отработва друг подпис, а сега щеше само малко да го попромени. Пък и носните си кърпички, върху които влюбените дами старателно бяха избродирали инициалите му, трябваше да изхвърли. И би било жалко за тях — бяха от натурална батиста, а не от някаква си китайска синтетика.
Новопоявилият се Ревенко смени местоживеенето си и се разтвори в многомилионната Москва.
Той не работеше от любов и благодарност като Рита, не от алчност като Миша Ларкин, не от страх да не попадне в затвора като Асатурян. Сътрудничеше на Павел от идейни съображения, защото ненавиждаше целия свят, а особено тези, срещу които и най-често работеше. Сауляк не си правеше никакви илюзии за мотивацията на бившия доктор, затова и му даваше подходящи задачи — партийни дейци, служители от правозащитните органи, високопоставени ръководители. Той се стараеше нещата да се наредят така, че след всяко изпълнено поръчение Карл да вкуси от изгарящата сладост на мъстта.
Подбудите за работа у Рифиниус бяха емоционални, а не материални. Рита се страхуваше от психиатрията, Ларкин от мизерията, Гарик от затвора, а Карл не се боеше от нищо и това слабо място във веригата трябваше бързичко да се оправи. Едно от първите поръчения на Рифиниус-Ревенко бе да докара до самоубийство млада студентка първокурсничка. Някакви много богати, но не и много законопослушни хора бяха заинтересувани от нейния баща. Той, загубил преди година съпругата си, упорито се отказваше от изгодните условия и твърдеше: „Аз съм готов да рискувам, но ако нещо се случи и ме затворят, какво ще стане с моето момиче? Как тя ще живее с мисълта, че баща й е крадец?“ С други думи, момичето пречеше, а татенцето трябваше да омекне, защото никой друг освен него нямаше право да подпише необходимите на тези хора документи. Затова, след като дъщеря му ни в клин, ни в ръкав взе че скочи от балкона на дванадесетия етаж, успяха да го пречупят, да го заставят да изпълни исканията им и да натрупат от това колосални пари. А Павел пък се сдоби със солидни доказателства за причастността на Карл към смъртта