Човекът под номер пет в списъка на генерал Минаев вечеряше в „Метропол“ със своята съпруга, празнувайки двайсетгодишнината от тяхната сватба.
Гарик Асатурян, осигурил си съдействието на една позната сервитьорка, търпеливо чакаше да се появи в полезрението му обектът — депутатът от Държавната дума, Изотов. Сервитьорката трябваше да го извести, когато Изотов излезете от залата, за да отиде в тоалетната, да се обади по телефона от фоайето или по каквато и да било друга причина. Гарик не възнамеряваше да се появява в ресторанта, но и да се навърта около входа и да привлича любопитни погледи, също не влизаше в плановете му. Беше показал Изотов на своята позната и сега седеше в ъгъла, откъдето към залата нямаше видимост, но и него самия никой не го виждаше. За всеки случай, се беше уговорил със своята приятелка, тя да измисли някакъв предлог, за да изведе Изотов от ресторанта, ако той не излезеше по собствена инициатива.
Но предлог не потрябва, защото депутатът се накани да излиза.
Още щом го забеляза да се надига и да се отправя към вратата, сервитьорката дотича през служебния вход при седящия тихо като мишка Асатурян.
— Тръгна — оповести тя и отново се втурна навътре.
Гарик пъргаво скочи.
Изотов влезе в тоалетната, а той го последва, дочака го да излезе от кабинката и внимателно докосна рамото му.
— Леонид Михайлович, ще ми разрешите ли само две думи?
— И точно тук ли? — високомерно вдигна вежди депутатът.
— Прав сте, по-добре ще е навън.
Когато се оказаха във фоайето, Асатурян му посочи с жест мястото, където бе прекарал три мъчително дълги часа. Беше сигурен, че там никой нямаше да им попречи.
Той се концентрира. Бе наблюдавал Изотов почти половин ден, преди да дойде с жена си в ресторанта, и бе успял да забележи, че Леонид Михайлович се отнасяше към категорията на така наречените кинестици — хора, възприемащи обкръжаващия ги свят, в това число и своите събеседници, чрез жестовете. За работа с кинестиците съществуваше специална методика, която се различаваше от тази, предназначена за другите категории — аудиалисти и визуалисти, въздействието върху които трябваше да се осъществява съответно по вербален начин или чрез зрителна последователност. Асатурян вече беше разбрал кои жестове и пози на Изотов отговарят на състоянията „доверие“ и „подчиненост“ и умело им подражаваше, произнасяйки при това предварително подготвен текст, от който можеше да се направи извод, че той се договаряше с депутата за пространно интервю, но и в който изкусно бяха вплетени думи-сигнали, предназначени да потиснат волята му.
След няколко минути Гарик усети, че Изотов е „готов“.
— А сега, от този момент — заговори му бавно, без да променя интонацията си, — вие ще слушате само мен. Вие повече няма да имате собствени мисли и мотиви, ще слушате само моя глас и ще правите само това, което той ви нареди.
За разлика от Михаил, далеч по-щедро надарен от природата, в работата си Гарик трябваше да произнесе цялата формула, за да потопи Изотов в хипнотичен транс, и за това му бе необходимо известно време. Най-накрая той премина към главното:
— Вие ще се върнете при жена си и ще се държите така, сякаш нищо не е станало. Ако тя ви попита защо сте се забавил, ще й кажете, че сте срещнал някакъв познат — бивш колега от предишната ви работа. Ще останете в ресторанта още половин час и после ще си тръгнете. Ако жена ви предложи да си вземете такси, не се съгласявайте под предлог, че сте пил, в ресторанта е било задимено, боли ви глава и ви се иска да повървите пеша до метростанция „Тверская“. Ще тръгнете бавно по „Тверская“. Не бива да нервничите, всичко ще е наред. Когато стигнете до „Пица-хат“, кажете на жена си, че сте размислил и искате да спрете такси. Ще излезете с нея на пътното платно и ще я блъснете под някой автомобил, който се движи с голяма скорост... После вие ще се отърсите от транса, но за мен и за нашия разговор никога няма да си спомните. Няма да си спомните и няма да кажете на никого.
Сега оставаше само да се чака.
Изотов се върна в ресторанта, а Гарик се шмугна в стаичката, където се преобличаха сервитьорките, взе си палтото и излезе на улицата. След интензивната работа главата му бе понатежала и той с удоволствие се разхождаше по тротоара, вдишвайки сухия и студен въздух.