Съпружеската двойка се появи след около тридесет и пет минути и Асатурян доволно си отбеляза, че всичко вървеше по план, формулата беше произнесена правилно.
— Хайде да вземем такси — дочу гласа на Изотовата жена.
— По-добре да повървим пеша, ще се разходим по „Тверская“ — отвърна депутатът. — Ние с теб толкова рядко се разхождаме заедно. Пък и главата ми нещо се мотае от алкохола.
— Ами, да вървим тогава — съгласи се охотно тя и то хвана под ръка.
Двамата бавно поеха към метростанция „Тверская“, а Гарик ги следваше
на почетно разстояние. Стигайки до зданието, на което светеше надписът „Пица-хат“, те изведнъж се спряха. Изотов се бе обърнал с лице към Асатурян и той се прикри в някаква сянка. Не ги чуваше какво си говорят, но съдейки по жестовете им, те очевидно спореха за нещо. Жената нервно местеше чантичката си от едното рамо на другото и явно не бе доволна от решението на своя съпруг. Най-сетне стъпиха на платното и заобиколиха паркираните автомобили. Кръстовището се намираше далеч и движението на този участък бе доста интензивно.
„Хайде — мислено подканваше депутата Гарик. — Хайде, блъсни я, какво се бавиш! Блъскай!“
Струваше му се, че времето е спряло, макар да бяха минали само няколко секунди, откакто Изотов и жена му бяха слезли от тротоара. Очевидно, Изотов, следвайки програмата, избираше най-удобната за своята цел кола, която щеше да премине най-близо до него. Асатурян се обърна и стисна клепачи, защото такова напрегнато очакване винаги му причиняваше физическа болка.
И в този миг се дочу тъп удар, последван от скърцане на спирачки и ужасени вопли на минувачи.
% % %
Най-леката задача Павел възложи на Рита. Предварително бе прегледал списъка на Минаев и беше избрал човека, за когото се изискваха най-малко усилия при работа с него. „Как може да е още е жив — бе си помислил мрачно. — Гробът отдавна плаче за него.“
За този човек не съществуваха никакви правила — дори и най-елементарните, съблюдаването на които подсказваше не законопослушанието, а здравият инстинкт за самосъхранение. Той постоянно сядаше пиян зад волана и караше колата си с главозамайваща скорост, пушеше на бензиностанциите и правеше още множество толкова глупави и опасни неща. Освен това, беше невероятно внушаем и неустойчив, леко се поддаваше на всякакви провокации, позволяваше да бъде въвличан в авантюри, обожаваше облозите и не умееше да отстоява своята гледна точка, при най-малкия натиск преминаваше на страната на своя опонент и във всичко се съгласяваше с него. Това беше човек, за когото бе по-лесно да каже „да“ в отговор на най-невероятното предложение, отколкото да отговори с „не“ и да обясни причината за своя отказ. Той просто се страхуваше от всяко интелектуално усилие. Напрягането на мозъка му се струваше толкова трудно и невъзможно, както да вдигне с голи ръце товар от един тон.
— Нека в интервала между шест и седем часа вечерта на пълна скорост да завие от „Садовое колцо“ на „Сретенка“ и да премине около петстотин метра — наръчваше Павел на Рита. — След това да спре, да излезе от колата и да чака да дойдат при него.
Както обикновено, Рита не задаваше много въпроси. Щом трябваше да спре и да чака до колата, значи така трябваше. Павел си знаеше работата.
— Да блокирам ли паметта му? — уточни тя.
— Задължително. Ти ще разговаряш с него през деня и той не бива да разказва на никого за тази среща. Неговата поява на „Сретенка“ за заинтересованите хора трябва да изглежда като собствена инициатива, а не като изпълнение на нечие нареждане.
Рита послушно кимна.
Тя причака човека, числящ се под номер пет в списъка на Минаев, когато той излизаше от жилището на своята любовница. Това беше най-доброто решение, защото до офиса му можеха да бъдат забелязани от познати или от сътрудници.
Павел седеше наблизо в колата си и с миниатюрен приемник следеше работата й.
— Трябва да поговоря с вас — дочу приветливия й алт. — Имате ли нещо против да се качим в колата ви?
— Моля.
Гласът на мъжа бе сит, ленив и благодушен.
„Явно визитата у любовницата е преминала повече от успешно“ — иронично си помисли Павел.
— С какво бих могъл да бъда полезен на прелестната непозната?
— О, с много неща — засмя се Рита. — Първо, искам да ме погледнете внимателно.
— И какво? Трябва ли да ви позная? Къде сме се срещали?