— Защо да го е натопил? — възрази чиновникът. — Никой не ти е топил началника. Съвсем естествено е да се докладва на шефа, че неговото учреждение е получило задание. Какво задкулисно виждаш в това?
— Работата е там, че по време на неговия отпуск аз съм шефът. Аз, разбираш ли? И като ръководител, аз напълно съм в течение какво става в моя институт. И именно аз, а не някой си от министерството, трябва да решавам за какво да съобщавам на намиращия се в отпуск началник и за какво не. Ние с него се разбрахме още преди месец, че щом възникне вероятност за такова задание, той веднага си взема отпуск и изчезва, а документа ще подготви работна група под мое ръководство, защото за разлика от него, аз умея да се оправям в тази проблематика. Ако шефът се намира в Москва, става съмнително защо той сам не оглавява групата, изготвяща такъв важен за цялата страна материал. А иначе — никакви въпроси. Можеш ли да ми обясниш защо са го известили? С това позвъняване здравата са го притиснали в ъгъла. След такова съобщение той повече не е могъл да остане в санаториума, длъжен е бил незабавно да реагира, да се завърне и да оглави работната група. Което е и направил. И кой има полза от това?
— Не мога да разбера защо толкова си се притеснил — сви рамене чиновникът. — Щом като по статус му се полага да оглави групата, нека официално си я оглавява, а материалите ще изготвяш ти, щом те са в твоята компетенция. Всички правят така, не виждам в това никакви проблеми. Винаги името на шефа е стояло само проформа, никога началниците не са правили нищо сами.
— Ти май наистина нищо не разбираш — спокойно отвърна Прибилов. — Докторската ми дисертация е почти готова, на мен сега са ми необходими внедрения, а и репутация също. Ако аз оглавя групата, ще бъде издадена заповед и този факт винаги може да бъде потвърден. А ако групата официално се ръководи от шефа, от това нямам абсолютно никаква полза. Аз, приятелю, вече не съм на такава възраст, че да си пилея силиците за тоя, дето духа. Така че, имай го предвид — нашият институт ще провали заданието. Ще се опозорим пред цялото министерство, а министерството — пред правителството.
— Странно разсъждаваш — отбеляза чиновникът. — Нали сега точно ти ръководиш института, ти изпълняваш длъжността началник. И най-спокойничко ми говориш, че твоят институт няма да изпълни поръчението на министерството и правителството? С други думи, ти си лош началник и не можеш да се оправиш с ръководството на института, така ли?
— Щом аз съм началник, значи и групата трябва да оглавя аз! — заяви твърдо Прибилов. — В такъв случай, аз лично отговарям за качеството на възложения документ и мога да ти гарантирам, че той ще бъде точен и смислен. А ако групата се оглави от нашия академик, то вие като хора стриктни и порядъчни трябва да подготвите заповед за прекратяване на отпуска му. И тогава документът ще бъде провален не под мое ръководство, а под негово. Разберете най-сетне, че така подхлъзвате не само него, но и мен. Не ми давате да възглавя групата и да организирам работата по подготовката на документа и отговорността за провала на документа възнамерявате да стоварите на гърба ми. Мили мой, как смятате, нищо ли няма ви се случи от такива разкошни управленчески решения?
— Май че си прав — замислено произнесе чиновникът.
На другия ден началникът-академик по заобиколни пътища узна, че във връзка с подготовката на документа за чеченската криза в министерството някой упорито създава интриги против института. Академикът започна да нервничи. Информацията, която стигаше до него, беше непълна и противоречива, а сроковете за подготовката на документа бяха доста скъсени. По лицето на Прибилов си личеше, че от него не можеше да се очаква никаква помощ. Единствената му надежда беше Сергун — другият му заместник — в чието подчинение работеха политолозите и конфликтолозите, ангажирани с изготвянето на материала.