Така разсъждаваше Григорий Валентинович през нощта, след като късно вечерта вчера бе узнал за смъртта на Шабанов. Но следобед мислите му промениха посоката си. Около два часа го застигна страшната вест, че човекът от екипа на Малков, когото самият Малков го бе предвидил, в случай на евентуална своя победа в кампанията, за министър на вътрешните работи, беше станал жертва на умопобъркан маниак, който нападнал бъдещия министър направо пред входа на жилището му и го бе прострелял няколко пъти. Разбира се, маниакът бил заловен, тъй като убийството станало около десет часа и наоколо било пълно с народ. Но това практически нямаше никакво значение и не облекчаваше положението, защото бъдещият министър на вътрешните работи бе предал Богу дух още преди пристигането на милицията и на линейката.
И чак сега Григорий Валентинович осъзна, че един след друг затриваха всички тези, които толкова се страхуваха от излизането на Павел Сауляк от затворническата колония. Тези, в чийто интерес бе проведена „чистката“ в редица региони на страната. Тези, които най-много се бяха облажили, превръщайки „прочистените“ региони в бази, през които преминаваше трафикът на оръжие и наркотици.
„Нима някой е разбрал и е започнал планомерно да ликвидира конкурентите? Не — възрази си Чинцов. — Това не може да бъде. Юрцев се е отровил лично, всички са го видели. Изотов също сам е блъснал съпругата си под колелата. Ако някой си е разчиствал сметки, то го е направил с жена му, а не с него. Семьонов също самичък е предизвикал катастрофа, никой друг не е пътувал в колата му. Ами Шабанов? Да, Евгений едва ли се е обесил сам. Тук са се потрудили хора от екипа на противника. Отмъстили са си, че е прекарал Президента. А онзи последния, в който е стрелял маниакът? Маниакът си е маниак и това е. Трябва да прогоня глупавите мисли от главата си! — решително си каза Григорий Валентинович. — Нищо особено не се е случило. Обикновени съвпадения.“
Само че, не му беше толкова лесно да се отърси от подозрителността си. И първото му подозрение, разбира се, падна върху Павел. Но след пет минути се поразмисли и се засмя. „Какво общо има с това Павел? Защо му е притрябвало? Разбираемо би било, ако Сауляк беше започнал да измъква пари заради своето мълчание. А като ликвидира тези хора, каква ще му е изгодата? Ами, никаква. Те лично на него не са му направили нищо, така че, няма причина да си разчиства с тях сметките. А самият факт, че Павел потърси връзка с нас и ни предложи небезвъзмездна помощ, говори само за това, че той е човек трезвомислещ, практичен и лишен от глупави сантименталности. Всеки друг, само не и Павел, би могъл да има отношение към тези покушения.“
Налагаше се обаче да се помисли и за това, че екипът на Малков бе намалял с пет души. И бяха извадени от строя именно тези петима, които даваха за предизборната му кампания най-тлъстите суми. Зад гърба на Малков стоеше криминален капитал, натрупан от търговия с оръжие, наркотици и жива стока. Почти зад всеки кандидат стоеше подобен капитал и разликата беше само в степента на неговата криминалност. Зад едни президентски кандидати — нефтът и газът, зад други — тежката промишленост, зад трети — отбраната, зад четвърти — банките. Всяка групировка преследваше своите интереси и на всяка от тях беше нужен свой президент. Това беше ясно като бял ден.
Отдавна, още по времето на съветската власт, имаше група хора, организиращи „прозорци“ на границите и митниците, които вземаха за предоставените възможности да се възползваш от тези „прозорци“ солидни такси. В условията на тотален стоков дефицит процъфтяваше Спекулацията, а през тези „прозорци“ ентусиастите на спекулативното дело сновяха насам-натам из страните на бившия социалистически лагер и внасяха в Русия всевъзможни стоки за ширпотреба — козметика, дрешки, битова техника и други дребни неща, но на големи партиди. Имаше и такива, на които им се удаде да се промъкнат в бленувания