Но за изпълнението на една задача през деветдесет и първа година на Павел му бяха дотрябвали двама души. Както и да го въртеше, както и да го обмисляше, не можеше да се мине само с един изпълнител. Тогава му се бе наложило да запознае Гарик Асатурян с Карл Рифиниус-Константин Ревенко. Но с това запознанство се бе и ограничило нарушаването на принципа му. Те, както и преди, не знаеха за съществуването на Рита и Миша Ларкин, също както Рита и Михаил Давидович не знаеха нищо нито за тях, нито един за друг.
Мхитаров живееше в Петербург и държеше под крилото си Калининградското пристанище и Виборгския район, откъдето минаваше границата с Финландия. Гарик и Карл се оправиха към него с експреса „Червената стрела“, купувайки си билети в двуместно купе на спалния вагон.
Техните психофизиологични особености бяха съвсем различни. Преди работа Гарик ядеше много, но само определена храна, докато в същото време Рифиниус се стараеше да яде колкото се може по-малко, но затова пък пиеше големи количества минерална вода. Още щом влакът потегли от Ленинградската гара в Москва, Асатурян веднага отвори чантата си и започна да слага на масичката огромни яркочервени чушки, дебели връзки копър, магданоз и целина, дълги краставици и твърдо сварени яйца. Той с добре оттренирано движение „напред-назад“ извади от чушките семенниците им заедно със сърцевината, обели яйцата и ги напъха цели в изчистените вече чушки. После оформи солидни букетчета от подправките и ги мушна след яйцата.
Вземайки едно от готовите си вече кулинарни произведения, Гарик отхапа голямо парче от него и блажено притвори очи.
Рифиниус равнодушно наблюдаваше гастрономичното му свещенодействие и отпиваше дребни глътчици минерална вода от чаша, която си носеше от къщи.
В купето им надзърна кондукторката на вагона — симпатична дебеланка с весели очички и апетитни трапчинки на бузите.
— Какво желаят господата? Чай, кафе, сандвичи, бисквити, вафли?
— За мен чай, моля — рече Карл.
— За мен също, стопанке — намигна й Гарик. — Случайно да ви се намира и лимонче?
— За хубав човек всичко ни се намира — шеговито пропя дебеланката.
С крайчеца на окото си Гарик забеляза, че се измени лицето на
партньора му, и се досети, че той е решил да изпробва как биха се сработили като двойка. Все пак за тази цел бе необходима тренировка, а тяхното първо и единствено партниране се бе състояло толкова отдавна.
— Направете ми една услуга, включете и мен в списъка си на хубавите хора — произнесе Карл, като при това се промени интонацията му, ритъмът на речта му и дори ритъмът на дишането му.
Очевидно, бързо се настройваше на тази пухкавелка.
„Интересно — помисли си Гарик, — на какво тя отреагира, обещавайки ми лимон за чая? На думата „стопанка“ или на намигването ми? Ако е реагирала на „стопанка“, значи е аудиалистка, а ако е било на намигването — визуалистка. Карл започна да работи с нея чрез речта и дишането, значи се е ориентирал вече къде какво. Много е бърз дяволът.“
— Ще ви запиша в списъка на солидните — засмя се кондукторката.
— Да не би да разполагате с друг асортимент за солидните — включи се Асатурян, стараейки се да влезе в ритъма й на говор. — В такъв случай, струва ми се, че би имало смисъл да се премине от хубавите към солидните. Какво ще ме посъветвате? Погледнете моя колега с опитното си женско око и ми кажете защо винаги така не ми върви?
Кондукторката послушно премести погледа си върху Рифиниус и той мигновено я сграбчи в менгемето си. Карл работеше с очи и лице, с движения на веждите и на ръцете, с жестове и пози, а Гарик непрекъснато бърбореше, стараейки се да не се отклонява от ритъма, зададен от нейното дишане и от начина й на говор.
— Колко години вече пътувам с него по командировки, и всеки път едно и също. На него предлагат всичко най-добро, а мен въобще не ме забелязват. Ще ви доверя и нещо повече, всички жени, които съм имал, ме напускаха и отиваха при него...
Карл му направи едва забележим знак и той млъкна.
Дебеланката продължаваше да стои облегната на вратата и да гледа Рифиниус. Сякаш дори не й бе направило никакво впечатление, че Гарик е престанал да разговаря с нея.
Паузата беше съвсем кратка и би я забелязал само много опитен човек, който разбира какво става тук.