Выбрать главу

Тя му се стори твърде позната, но въпреки че напрягаше паметта си, не можеше да си спомни откъде. При това лицето й бе незабравимо! Откакто я забеляза, той не отрони нито дума, нито пък се помръдна от мястото си, но въпреки това се чувстваше по-буен от всякога. Досега беше водил живот, който не го обвързваше с нищо, без обаче да забравя произхода си. Но нито една жена не бе го привличала толкова силно. Чувстваше се омагьосан и изпълнен с горещи копнежи.

— Ерик, ще дойдете ли? — попита Ан Мари троснато.

Томас Мейбри се засмя:

— Струва ми се, че той току-що си намери приятелка.

— Приятелка? — опита се да се осведоми Ерик учтиво.

— Да, лейди Аманда Стърлинг. Тя е от Вирджиния, като вас самият. Но в последните няколко години посещаваше училище за млади дами в Лондон. Може би вие сте бил по моретата, когато младата дама си е отивала у дома.

— Възможно е — отвърна Ерик. Разбира се, че познаваше лейди Аманда Стърлинг! Но толкова отдавна се бяха запознали. Беше по време на лов, а малката Аманда бе едва седемгодишна. Тя беше препречила пътя му със своето пони така несръчно, че и двамата се бяха озовали на земята. И когато той се бе опитал да я вдигне, дивото дете беше захапало ръката му. Но междувременно момиченцето беше пораснало.

— Ще танцуваме ли, Ерик? — Ан Мари закръгли обидено устни. — Обещавам ви, че ще ви представя един на друг.

Сър Томас се засмя, а Ерик предложи ръка на Ан Мари по всички правила на кавалерството:

— За мен е част!

Ан Мари не изпускаше Ерик из очи, докато двамата се плъзгаха по лъскавия под. Той обаче неотменно следеше новото си откритие. Видя как с блеснали очи Аманда флиртува с партньора си. Нещо в нейното държание му напомняше за самия него и той предположи, че това момиче трудно се подчинява на обществените правила, че е твърдоглава и се опитва да върви по път, избран от нея самата. Когато смехът й достигна до ушите му, усети, че го обливат горещи и ледени вълни. Той трябваше да притежава тази жена! Кой ли пък беше мъжът, когото тя забавляваше с приказките си?

Ан Мари проследи погледа му:

— Това е Дамиен Росуел, братовчед й.

— Братовчед й? — повтори Ерик и обхвана Ан Мари по-здраво през талията.

Тя кимна с мъдро изражение на лицето си.

— Искам да ви предупредя, че дамата е влюбена.

— Така ли?

На тази възраст чувствата отлитаха като мухи еднодневки, но очите на Аманда гледаха диво и страстно, може би тя спадаше към момичета, за които е най-добре човек да се ожени възможно най-бързо.

— И той също я обича — добави Ан Мари.

— Кой е той?

— Лорд Тейритън. Робърт Тейритън. Познават се отдавна. През март тя ще навърши осемнадесет и се очаква тогава Тейритън да поиска ръката й от лорд Стърлинг. Изглежда, че си пасват добре. И двете семейства са тори, лоялни към короната, а и имотите им не са малко. Но защо бърчите чело?

— Така ли правя?

Ерик познаваше бегло този Тейритън. Старият лорд се беше отличил във войната с индианците, но Ерик се съмняваше, че синът притежава качествата на баща си. Именията им не бяха далеч и се е случвало да се срещнат по пътищата. Но единственото, което бе чувал Ерик, бе слухът, че Тейритън иска да се жени за овдовялата дукеса Оуенфилд. Дамата бе още млада и нямаше деца, така че бе напълно възможно да прехвърли титлата си и върху лорд Тейритън.

— Май ви се стори по-безнадеждно, отколкото всъщност е. Трябва да покажете смелост и да се опитате да я поухажвате — добави Ан Мари.

Ерик се ухили до ушите. Той хареса забележката на Ан Мари и се зарадва на приятелството й. Но когато се опита да изрази благодарността си, гласът му отказа да му се подчини. Остана безмълвен, вперил поглед през рамото й. Аманда Стърлинг бе спряла да танцува и си шепнеше нещо със своя придружител. Накрая тя го целуна по бузата, а той взе тихомълком шапката и наметалото си и изчезна незабелязано за околните. След кратко размишление Аманда също взе пелерината си от закачалката и последва братовчед си в тъмната нощ.

— Да, но…

— Какво се е случило?

— Тя току-що напусна дома.

— Аманда? Не е възможно! — Ан Мари бе безкрайно учудена. — Невъзможно е да ми скрои такъв номер. А ако лорд Стърлинг се върне…

Ерик я погледна строго.

— Понякога той по цяла нощ се губи някъде, но не винаги — обясни Ан Мари бързо.

Ерик схвана, че вероятно лорд Стърлинг често обикаля бордеите на града и оставя през това време дъщеря си на грижите на сър Томас.

— А ако се върне?