Син. Тя имаше дъщеря и син. И двамата били здрави, както тя добре чу. Искаше да ги види, но не можа да отвори очи.
— Аманда? — чу тя гласа на Ерик и усети ръцете му, но и при най-голямо напрежение на волята пак не можеше да отвори очи.
— Бяхте фантастичен, лорд Кемерън! Но жена ви изгуби много кръв и сега е слаба. Има нужда от спокойствие. Даниел се занимава с дъщеря ви и аз ще ви помоля да й помогне за момчето.
— За сина ми? С удоволствие, господине. Разбира се, че ще се погрижа за сина си.
Аманда чу съвсем ясно това последно изречение, но след него целият свят потъна в гъста мъгла.
Трябва да беше спала дълго и непробудно. Когато се събуди, видя, че е измита, преоблечена и че Даниел е завързала косата й със синя панделка. Изведнъж чу детски плач и се ококори безпомощна. Даниел се приближи с двата вързопа към голямото легло.
— Кого предпочитате първо — дъщерята или сина? — подразни я Даниел.
— Ех, ако знаех само! — засмя се Аманда и реши да остави малките още малко да поврещят, докато в това време ги разпови и ги разгледа с любопитство. — Колко са хубави! — Аманда се усмихна, като откри, че нежната косица на дъщеря й има червеникави отблясъци, докато на сина й беше определено по-тъмна. После преброи мъничките пръстчета на ръцете им. — Прекрасни са! И двамата!
— Само дето са по-мънички. Лорд Кемерън имаше намерение веднага да отпътуваме, но след като разбра, че са по-малки, реши да отложи връщането ни.
— Връщането? — изпъшка Аманда.
— Разбира се, връщаме се у дома! — съобщи Даниел.
— Ние… ние всички ли?
— Че кой друг?
Аманда въздъхна с облекчение. Естествено, че Ерик нямаше да вземе децата си, а да остави жена си във Франция. Но това все още не можеше да стопи разстоянието между двамата.
— Трябва да се опитате да кърмите и двамата. Дойката на кралицата смята, че сте в състояние да го направите — с тези думи Даниел й подаде децата. Бебетата веднага забиха лакоми устички в гърдите й и Аманда си пое дълбоко въздух, когато сладката майчинска тръпка прониза цялото й тяло.
— Толкова са мънички — рече тя, галейки с брадичка нежния мъх по главиците им. — Чак се страхувам да ги докосна.
— Господ ще ги пази! По-добре им се радвайте, вместо да се страхувате.
В това време без никакво предварително почукване вратата се отвори. Аманда понечи да се прикрие с нощницата си. Беше Ерик. Тя го погледна мрачно, въпреки че много й се искаше да му каже, че е безумно радостна, че го вижда жив и че въпреки всичко е дошъл при нея. Но си спомни, че когато бе признала любовта си, той я бе нарекъл лъжкиня и не й се щеше сега отново да се повтори същото.
— Можеше да почукаш — отбеляза тя.
— Така е, но откога трябва да чукам в стаята на жена си? — Ерик погледна към Даниел. — Мадмоазел, моля…
— Даниел! — извика Аманда, но прислужницата вече бе излязла.
Ерик се приближи до леглото и пое дъщеря си, която, вече сита, беше пуснала зърното и, изтощена от усилията, беше заспала. Положи малката й главица на рамото си. Ръцете му изглеждаха огромни в сравнение с дребничкото същество.
— Така се прави, нали? — попита той.
Аманда нервно закопча нощницата си, след което и тя сложи сина си на рамото си, потупвайки го нежно по гръбчето.
— Искам да я кръстим Леонор — рече Ерик.
— Това беше…
— Името на майка ми. Харесва ли ти?
— Да — отвърна тя. — А синът как ще се казва?
— Джейми — каза Ерик, без да се замисля дълго. — Всичко започна от Джейми Кемерън, а този тук Джейми е първият Кемерън, който започва живота си в свободна страна!
— Но войната все още не е свършила — отбеляза Аманда мрачно. Ерик й отвърна с хладен поглед, но тя вирна предизвикателно брадичка. — След всичко, което ми наговори при последната ни среща, се учудвам, че приемаш тези тук същества като твои собствени деца. — Аманда изобщо не можеше да предположи какво ще последва след тия думи, се надяваше че той ще оттегли обвиненията си.
— Мога да смятам, Аманда — отговори й студено той.
— По-добре да не бяха от теб! — извика тя разочарована и сълзи потекоха от очите й.
— А ти твърдеше, че ме обичаш — припомни й Ерик. След което остави бавно дъщеря си в едната люлка и се приближи до леглото. Протегна ръка, за да я погали по косата, но тя се дръпна назад, така че той само можа да вземе сина си и да го положи в другата люлка. После отново се приближи до леглото на Аманда. Бръкна за малко в джоба си и хвана бързо ръката на жена си. Аманда се опита да изтегли пръсти, но Ерик не я пусна. Тя видя, че той й надява пръстен с огромен смарагд, заобиколен от малки блещукащи диаманти.