— Благодаря ти — рече тихо и топло той, от което сърцето й лудо се разтуптя. Как й се искаше да протегне ръка и да го погали, но не посмя. — Не искам да бъда прекалено суров, но все пак ще ти кажа, че очаквам деня, в който ще мога да се изправя срещу Тейритън. Не забравяй, че веднъж те намерих в неговите обятия.
— Ако си спомням добре, ти ме спаси от обятията му — рече с усмивка Аманда.
— Така е. Но страхът, че може би още го обичаш, не ми даваше мира дълго време. Благодаря ти за децата. Жалкото е само, че не можаха да се родят у дома.
— Ти ме изпрати тук!
— Сега пак аз ще те отведа обратно в къщи. Но ти ще трябва да ми се закълнеш, че няма да предприемаш нищо срещу мен!
— Не съм ли го направила вече?
— Говоря за оттук нататък.
Аманда отпусна глава, тъй като сълзите бурно изпълниха очите й. Той още й нямаше доверие! Толкова прекрасни мигове бяха имали двамата, но той още не й вярва! Тя не знаеше как да прескочи пропастта.
— Заклевам ти се — каза тя тихо.
Ерик я погали нежно по страните. Изглеждаше така, сякаш иска още нещо да каже, но го задържа за себе си. Аманда извърна лице към него.
— Не е ли странно — когато ти ме обичаше, аз не ти отвръщах със същото, а сега, когато аз се влюбих в теб, ти охладня към мен. И сега всичко между нас е мъртво. Или не мислиш така?
Ръката му се отпусна надолу. Той тръгна към вратата, но преди да стигне до вратата, се обърна още веднъж.
— Не, не е точно така — погледът му я прониза до сърцето. — Грешиш, любов моя. Обичам те от мига, в който те видях за първи път. И сега също продължавам да те обичам.
Няколко секунди по-късно вратата хлопна и Аманда остана сама.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
От няколко дни Ерик не се появяваше при Аманда. Когато беше будна, тя непрекъснато размишляваше над последните му думи, но по-често спеше и си почиваше от напрежението на раждането. В това време пристигаха подаръци от Дьо ла Рошел, от Бенджамин Франклин и дори от краля и кралицата. След няколко дена децата бяха кръстени, като кръстници им бяха Франклин и Даниел.
Аманда поукрепна след първата седмица. Тя се любуваше на децата си и се опитваше да открие приликите помежду им и с родителите, но близнаците бяха още твърде малки за това. Все й се струваше, че Джейми има очите на баща й. Аманда беше щастлива с децата си, а също така и заради Ерик. Той й бе казал, че я обича и че винаги я е обичал. Но дали това беше достатъчно? Беше дошъл при нея, но тя все още чувстваше, че не й вярва. Освен това се държеше настрана. Даниел й докладваше, че той всеки ден идвал при децата, а през останалото време имал срещи с френските министри и прекарваше часове наред с мистър Франклин. Отпътуването бе определено за началото на април, за да може Ерик да се прибере до очакваните през лятото и есента събития. Ако изобщо младата държава издържи дотогава! Страхът от неясното бъдеще на децата й често свиваше душата на Аманда.
Една сутрин тя отвори очи и видя, че Ерик наблюдава бебетата с изключително сериозно изражение.
— Имаш ли нещо против да тръгнем на първи април? — попита той.
Тя кимна и се притесни, че той я сварва несресана и неоправена, а тя искаше всеки път да изглежда хубава и привлекателна. Въпреки че той й бе признал любовта си, тя все още имаше чувството, че са двама непознати, които се приближават един към друг сред оръдейни изстрели на кърваво бойно поле. Аманда се измъкна бързо от леглото и приближи до Ерик.
— Няма ли да е по-добре да останем тук — мушна тя ръката си в неговата.
— Моля? — Той я погледна тъй, сякаш ръката й беше чуждо, нежелано тяло. — Да не си се побъркала?
— Страх ме е! — Тя отстъпи крачка назад. — Британците имат силна армия за разлика от колониите.
— Съединените американски щати — поправи я той вече по-нежно.
— А ако ние изгубим войната?
— Ние? Кои сме ние?
— Моля?
— Ти каза ние, любов моя. Сега към нас ли си? Смени ли си позицията?
Тя го погледна несигурно и недоверчиво. Смущаваше я видът й — по нощница и с разчорлени коси, твърде мъничка в сравнение с величествената осанка, която му придаваше стегнатата униформа. Въпросът му я завари неподготвена и освен това в нея продължаваха да се борят страстта да му се отдава постоянно и желанието да се покаже безразлична.
— В известен смисъл аз действително промених възгледите си, но тази промяна не се дължи на теб. Главната причина са дългите и задълбочени разговори с Франклин. Но в момента просто ме е страх и не може да се каже, че съм водена от политически съображения.
— Убедена ли си, че американците няма да успеят да се справят с положението?