— Досега не бях разбрала какво означава да обичаш някого и да не искаш да го загубиш — Аманда наведе поруменялото си лице.
Ерик замълча за момент.
— Знаеш, че не мога да остана тук. Убежденията ми са ти известни още от самото начало и би трябвало да ти е ясно какво значи за мен свободата на страната ми.
— И ти знаеше за моите — припомни му тихо Аманда.
— Но никога не ми е минавало през ума, че… — Ерик разтърси глава и остави изречението недовършено. — Но по-добре да не започваме отначало.
— Ако не можем да говорим за това, по-добре да не говорим изобщо! — извика Аманда развълнувано. Този изблик промени тутакси настроението на Ерик, който вместо да се наведе и да я прегърне, се поклони хладно и рече:
— Засега те оставям сама, за да се подготвиш за пътуването.
Напускането на Версай не натъжи особено Аманда. Много по-трудно й бе да се раздели с Бенджамин. Неговото присъствие беше светъл лъч в най-тежките й дни и затова тя се хвърли на гърдите му в прилив на нежност, целуна го по бузата и чак тогава последва Даниел и близнаците, които вече се бяха настанили в колата. Разбира се, тя не бе забравила и графа, който й осигури убежище през тези трудни месеци. Но когато камшикът изплющя по гърбовете на конете, тя вече не мислеше за нищо друго, освен за завръщането в Кемерън Хол. Тиха радост постепенно обхвана цялото й същество. Според Ерик войната се водела повече в северната част на Щатите, така че тя се надяваше къщата да е пощадена от военните действия. Ерик предпочете да язди след колата и дори, когато спираха за почивка, той пак странеше от останалите. За разлика от него обаче Жак неизменно беше до Аманда и всеки път, когато тя слагаше бебетата в легълцата им, той я гледаше с такава нежност и загриженост, че тя се питаше каква ли съдбата на този човек, който беше станал нейна сянка.
На пети април те продължаваха да са в открито море. Ерик беше предоставил на Аманда и децата капитанската каюта, а самият той се бе настанил в каютата на първия офицер, който пък от своя страна спеше при екипажа. В началото Аманда се чувстваше малко неудобно, тъй като повечето от моряците бяха на борда на кораба миналия юни, по време на битката за „Лейди Джейн“. Но тъй като никой от тях с нищо не намекна за онова събитие, веднага щом времето се пооправи, тя взе децата си и излезе на палубата. Пътуването й се отразяваше видимо добре и тя сякаш си отпочиваше от напрежението, в което живееше напоследък. Особено й беше приятно, когато моряците се радваха като деца на близнаците й и правеха какви ли не гримаси, за да ги развеселят. В тези минути Аманда усещаше погледа на Ерик, който стоеше някъде далеч, но не изпускаше от очи нито нея, нито децата си.
Но колкото повече наближаваха Вирджиния, толкова по-често Ерик изпращаше Аманда и близнаците вътре в каютата. Фредерик, който и сега придружаваше Ерик, й обясни, че на идване са пленили два британски кораба.
— Как иска лорд Кемерън да спипа някъде Тейритън или пък Стърлинг — каза Фредерик, но млъкна, тъй като се сети, че Стърлинг е баща на Аманда. — Извинете ме, милейди, но нападението над Кемерън Хол…
— Няма защо да ми се извинявате. Но какво стана с корабите?
— Изпратихме ги с резервен екипаж до Чарлстън, както лорд Кемерън се бе уговорил с Джордж Вашингтон. По този начин той се отплаща за времето, което прекара във Франция. Естествено е да не иска точно сега да си навлича неприятности, когато вие и децата сте на борда.
В последната вечер от пътуването Аманда остави децата на Даниел и се качи на палубата, за да потърси Ерик. Той се бе подпрял на перилото и гледаше към водата в мрака. Звездите светеха така силно, че силуетът му се открояваше на тъмния фон. Аманда го приближи съвсем тихичко и в момента, в който протегна ръка към него, той се извърна, насочил оръжието си към нея. Въздъхна с облекчение, когато видя, че е тя, а Аманда си помисли колко много са го променили войната и постоянната борба за живот.
— Какво има, Аманда? Не бива да стоиш на палубата. Опасно е.
— Ти каза, че сега вече не е толкова опасно. Иначе не би взел мен и децата. И освен това не мога да търпя, когато се отнасяш към мен като към слуга.
— Ти си моя жена, но още има хора, които те мислят за предател — усмихна се Ерик. — Така че положението ти все още не се е променило особено много.
— В такъв случай няма да те обременявам повече.
— Какво искаш да кажеш?
Аманда сви рамене, изигравайки равнодушие.
— Да приемем, че Стърлинг Хол все още съществува. Ще си взема децата и ще се прибера там.
— Не предизвиквай дявола!
— Лорд Кемерън! — каза в този момент някой зад тях. — Военен кораб отпред! Английски!