— Чудесно! А сега ще се оттегля за малко с децата.
— Аз наистина се радвам, че отново сте тук. Липсвахте на всички ни!
— И аз се чувствам по същия начин, Ричард. Благодаря ви!
Аманда накърми децата. После ги окъпа заедно с Даниел и едва тогава пристъпи към общата спалня. С радост установи, че Ричард вече е занесъл там вана с димяща вода, френски сапун и огромна кърпа. До ваната бе поставен сребърен поднос с освежителни напитки и бутилка вино. Аманда се отпусна във ваната с огромно удоволствие. През деветте седмици на пътуването този лукс й бе липсвал. След като излезе от водата, тя се загърна в кърпата и седна пред огледалото, за да разреши къдриците си.
Точно в този момент влезе Ерик. Той коленичи пред нея и бавно започна да разтваря кърпата. Аманда притаи дъх. Изведнъж тя усети как падна в плен на все по-нарастващото желание. Двамата не се бяха докосвали почти цяла година. Отношенията помежду им все още не бяха изгладени, но Аманда нямаше сила да се съпротивлява на страстта. В края на краищата тя беше негова жена и знаеше, че и той я желае. Инстинктът й подсказваше, че едва ли е искал друга жена така силно както нея.
— Може би ще е по-добре да си тръгна — мърмореше той, докато пръстите му галеха гърдите й.
— Чаках те — отговори му простичко Аманда.
— Аз съм най-големият глупак на всички времена — с тези думи той я взе на ръце и я занесе до леглото. Известно време само я наблюдаваше с нескрито възхищение, след което се хвърли върху й, подтискайки в себе си напиращия отвътре вик. Никога досега не я беше галил толкова нежно, не беше я целувал така страстно, не беше я възбуждал толкова силно. Накрая тя само стенеше и го молеше да я обладае колкото се може по-скоро. Тогава той проникна изведнъж така дълбоко в нея, че тръпнеща, тя се уви около му и го притисна с пълна сила.
Аманда бе така побъркана от страст, че без малко щеше да му направи любовното си признание, но в последния момент се спря, тъй като екстазът дойде и сля двамата в едно единствено същество.
На следващия ден обаче се наложи да се разделят, защото Ерик трябваше да се погрижи за посевите и изобщо за стопанските дела в имението си. Но веднага след вечеря Ерик бе очакван от тръпнещата Аманда, готова веднага да му предложи нежното си като коприна тяло. Любиха се почти до сутринта.
Но когато съмна, Ерик трябваше да потегли на север. Вашингтон имаше нужда от него. По традиция Аманда излезе на верандата, когато Ерик беше вече на коня си и му подаде чаша.
— Никога не съм предавала тази къща — прошепна Аманда.
Той се наведе и я целуна по устните.
— Грижи се за децата, Аманда! Ако с мен се случи нещо, къщата остава на тях. Това е тяхното наследство — и той я целуна втори път.
Тя остана на верандата и още дълго гледа подире му, а сълзите капеха от очите й. Той сигурно я обичаше, но все още не смееше да й се довери. „Обичам те“ — прошепна тя, но никой не я чу.
През един декемврийски ден Аманда седна на най-горната греда в конюшнята, за да гледа как Жак обучава младите кончета. Изведнъж Даниел се втурна в помещението, като бурно жестикулираше нагоре. Аманда скочи разтревожена, но веднага след това усмивка се разля на лицето й, защото видя, че зад Даниел наднича Дамиен. С вик тя се спусна да прегръща братовчед си, едновременно смеейки се и плачейки. Той я хвана в ръце и я завъртя няколко пъти във въздуха, преди отново да я пусне на земята.
— Дамиен! Не мога да повярвам на очите си! — и тя отново се хвърли на врата му. Едва чак когато влязоха вътре в къщата, тя успя да го разгледа по-спокойно и забеляза, че изглежда раздърпан. Ботушите му бяха изхабени, а униформата отъняла.
Аманда го сложи да седне, след това му поднесе и чаша бренди.
— Ти си отслабнала и си малко бледа, но иначе си по-хубава от всякога, скъпа братовчедке! Ще мога ли най-сетне да видя новите си роднини?
— Веднага щом се събудят, Даниел ще ги донесе тук. Сега кажи как си ти. Какво изобщо се случва? Как е Ерик?
— Какво се случва? — Дамиен смръщи чело. — Има една добра новина — от известно време маркиз дьо Лафайет работи за нас и искам да ти кажа, че всички сме впечатлени от възможностите му. Британците непрекъснато се опитват да разделят колониите, но засега нямат успех. Генерал Хю успя с помощта на брат си, адмирала, да изтика Вашингтон до Филаделфия, но ние защитавахме достойно всяка педя земя. Междувременно англичаните завзеха града и вероятно ще се разположат удобно там до края на зимата. Вашингтон и хората му ще разпънат лагер във Вали Фордж.
— А Ерик?
— Ерик е добре — отвърна кратко Дамиен.
— Но Дамиен, защо говориш така странно? Случило ли се е нещо?