— Дано да имаш право! — Жьоневив се дръпна назад и Аманда видя, как огън премина през очите и на двамата. Тя се усмихна съзаклятнически към Жак и наведе глава. Двамата й приятели бяха така особени, отчаяно отдадени на страстите си, че сигурно наистина бяха един за друг.
Докато Дамиен завързваше конете, на входа на хижата се появи Ерик. Униформата му също беше доста изтъняла и месинговите копчета не блестяха вече ослепително, но от самият него лъхаше решителност и енергия. Той погледна скептично към Аманда.
Ако зависеше от нея, тя би му се хвърлила на врата, но тъй като реакцията му не оставяше място за илюзии, замръзна и усети как сърцето й спря в гърлото.
— Лейди Кемерън! — Зад Ерик се бе показал Вашингтон. — Тъй като явно съпругът ви изгуби ума и дума, аз ще трябва да ви кажа добре дошли във Вали Фордж — Марта, ела и поздрави жената на Ерик! Лейди Кемерън…
— Аманда — поправи го тя вече в прегръдките на сърдечната съпруга на Вашингтон.
— Ама и вие сте един, Дамиен! Изведнъж изчезвате и се връщате с две прекрасни дами! Добре дошла, лейди Жьонвиев! Господи, Ерик, събудете се най-после! Ще разделим с Дамиен това, което имаме.
— Донесохме припаси от Кемерън Хол — съобщи Аманда, но предвид мизерията тук донесеното беше капка в морето.
— Аманда? — Ерик протегна най-сетне ръка и притегли жена си към себе си, но целувката му бе твърде хладна. После бързо се осведоми за децата. Но когато прекрачиха прага на хижата, Аманда изтръпна и застина на място. До огнището стоеше Ан Мари и приготвяше кафе.
— Здравей, Аманда! — поздрави Ан Мари приятелката си и леко я целуна по бузата.
Аманда се опита да се усмихне от учтивост, тъй като и другите нахълтаха вътре, говорейки един през друг.
— Чух, че придружаваш баща си — опита се да подхване разговор Аманда.
— Да, аз съм с тях почти от самото начало.
— Тук всичко е ужасно — каза Вашингтон. — Има единадесет хиляди мъже, които едва изхранвам. От конгреса не идва никаква помощ. Може би това не е гледка за дами.
— О, стига! — протестира мисис Вашингтон. — Ако не те видя поне през зимата, това би означавало, че вече изобщо нямам мъж! Сготвила съм вечеря. Моля, заповядайте.
Аманда се чувстваше в квартирата на съпруга си като неканен гост, докато Ан Мари се държеше тъй, сякаш е у дома си. Аманда запази самообладанието с огромно усилие, когато по-късно забеляза и женско палто на закачалката до вратата. В стаята имаше маса със столове и печка. Врата водеше към съседното помещение, където Аманда съзря легло със зелено покривка и маса. По усмивката на Ерик тя разбра, че той през цялото време е следил погледа й и че това го е забавлявало. В неговите очи тя изглеждаше недоволна от всичко и вероятно той си мислеше, че съжалява, задето е дошла.
Мисис Вашингтон прекъсна общия разговор, като стана и раздели вечерята. Тя беше енергична жена, която обичаше да се грижи за другите. Малко по-късно се появи и барон фон Щойбен. Тя и пред него сложи чиния и му сипа от яденето. С неговото пристигане разговорът моментално се насочи към военното положение, което бе разнищено до последна подробност. Когато дойде време за лягане, мисис Вашингтон предложи на Жьонвиев легло в съседната до нея стая. Предложението бе прието с радост.
— Предполагам, че ние с Жак ще спим тук, на земята? — попита Дамиен отново със странна нотка в гласа си.
— Съжалявам, но повече не мога да ви предложа — отговори хладно Ерик.
— Аз тръгвам — съобщи Ан Мари.
— Ще ви изпратя — рече Ерик и взе палтото й от закачалката.
Ан Мари се сбогува с присъстващите и пристъпи навън, откъдето силният вятър едва не я отнесе. Със стиснати зъби Аманда отбеляза в себе си жеста, с който Ерик се опита да помогне на Ан Мари.
Какво ставаше тук? Аманда искаше на всяка цена да запази самообладание и да не изпада в истерия, но въпреки това й беше ужасно тежко. Ерик я беше нарекъл лъжкиня, а в същото време винаги през отсъствията си от дома до него е имало жена. Тъй като Жак и Дамиен щяха да спят в тази стая, на Аманда не й остана нищо друго, освен да се раздели приятелски с тях и да изчезне в спалнята на съпруга си. А й се искаше да метне нещо и то, по възможност по-тежко, към Ерик!
Тя смъкна одеялото от леглото, зави се с него и коленичи пред почти угасналата печка, за да изчака Ерик. Малко по-късно тя го чу да разговаря с Жак, после той влезе в стаята, смъкна си ръкавиците, затвори тихо вратата и се подпря на нея.
— Предприела си това ужасно пътуване само за да клечиш тук пред печката ли? — гледаше той с недоумение към жена си.
Аманда стисна одеялото с една ръка пред гърдите си, а с другата сложи дърва в огъня.