— Не, нямах намерение да правя това, но след като видях какво е положението тук, просто нищо друго не ми остава.
— Какво значат тези думи? — Той приближи ядосан и я дръпна нагоре за ръката.
— Ан Мари — беше всичко, което Аманда можа да изрече.
— О, Боже!
— О, Боже! Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?
— Какво повече мога да ти кажа? Предполагам, че Дамиен добре те е осведомил.
— И ти няма какво да отвърнеш за оправдание?! — Аманда го стрелна със смъртоносен поглед.
— О, имам, даже доста! Никога не съм я докосвал, не, не е съвсем точно. Веднъж я целунах, тъкмо когато бях узнал за предателството ти и след това още веднъж, съвсем приятелски, преди отпътуването ми за Франция. — Той се отпусна, подпрян на стената, скръстил ръце пред гърдите си. — Във всяко друго отношение съм напълно невинен!
Коленете й се разтрепериха така силно, че й се струваше, че ще изгуби контрола над чувствата си. Пропастта между двама им сякаш никога не е била така голяма.
— Аз… аз не ти вярвам! — прошепна тя.
— О, небеса! — Ерик приближи още малко, явно нетърпелив, но тя само вдигна ръка, за да го задържи по-далеч от себе си и каза с разплакан глас:
— Ти никога не ми повярва, Ерик! Сега е обратното. Не ме докосвай!
— Аманда!
— Казвам ти го сериозно!
— Означава ли това, че ще бъда наказан? — смръщи чело Ерик. — Че няма да мога да ти се порадвам, че ми отнемаш правата?
— Какво толкова? Ти никога не си оставал сам. И преди да се съберем, имаше кой да те забавлява. Знам за аферата ти с Жьонвиев! — Аманда искаше да го ядоса, но той само сви рамене. Тогава тя усети дива ревност. Ерик и Томас Майбри бяха търговски партньори от години, така че и Ерик и Ан Мари се знаеха отдавна…
— Аманда, ти не можеш… — Изведнъж обаче той избухна в смях. — Аманда, говорим за неща от далечното минало. По дяволите, няма нищо, ела при мен сега!
— Не! Нямам желание да ме докосваш!
Ерик скръцна ядно със зъби, но после пак се разсмя.
— Добре, съкровище мое, съобразявай се, че там са Жак и Дамиен. Но аз не те лъжа! Предполагам, не мислиш сериозно, че можеш да ме възпреш да си взема с насилие това, което ми принадлежи?
Ерик я доближи с две големи крачки и още преди тя да успее да си отвори устата, за да извика, той я грабна в ръцете си и я метна на тясното легло.
— Мръсник! — просъска тя.
Но Ерик се отдалечи от леглото и се поклони учтиво.
— Леглото е твое. Ще имаш това, което искаш. Наистина не е необходимо да спиш на земята. Аз ще си намеря друго място.
Ерик излезе, а Аманда се хвърли разридана върху възглавницата. Вероятно освен моментите на страст помежду им нямаше нищо друго! Тя беше търсила някакъв изход и сега бе останала напълно сама.
Ерик изскочи навън в нощта, проклинайки всичко. Дива ярост срещу Дамиен се надигаше в душата му. Нямаше съмнение, че той бе причината за ужасното поведение на Аманда. А така му се искаше да легне до нея и да гали топлата й плът!
Така замислен, той се подпря на колата, с която бе пристигнала Аманда и се усмихна. Тук, в лагера всеки ден се появяха нови, на пръв поглед непреодолими проблеми. Понякога му се искаше да захвърли всичко това и да се прибере край огнището в Кемерън Хол. Тогава с Аманда биха могли да започнат отначало. А сега тя беше при него, но той трябваше да се скита нежелан в нощта. Ерик сви юмруци. По дяволите! Нима тя наистина не разбираше, че той е избухлив човек и малко му трябва, за да излезе от кожата си? Ерик скърцаше със зъби и проклинаше света, а от устата му излизаха малки облачета пара. Не, нямаше да й се даде! В никакъв случай! Тя трябваше да бъде тази, която да се моли!
Седмица по-късно Аманда вече работеше в огромната санитарна барака, където лежаха предимно болни от шарка. Един ден, като минаваше от легло на легло, тя усети, че мъжки ръце я хващат отзад за талията.
— Между другото, той не спи с хубавата Ан Мари. Томас Мейбри е коректен човек и не би разрешил подобно нещо.
— Дамиен, не съм те молила… — обърна се гневната Аманда.
— Ама изобщо ли не си любопитна?
— Ни най-малко — излъга Аманда. След което отново се обърна към пациентите си. — Имам работа, Дамиен.
Дамиен се дръпна леко назад и започна да я гледа как слага студени кърпи на челата на болните.
— През последните три дни той се занимаваше с доставката на хранителни продукти. Знам и къде е бил преди това.
— Така ли?
— Но, изглежда, че това не те интересува.
Аманда се обърна и го настъпи тежко по крака.
— Дамиен…
— Уговаряше с фон Щойбен военните тренировки. Фон Щойбен цени високо знанията на Ерик.
— Ах, така ли? — рече Аманда и млъкна, тъй като в този момент видя мъжа си. Той стоеше до входа и ги наблюдаваше.