— Как може да се изричат такива лоши думи за една приятелка! — попита я той.
— Предателка! — изсъска Аманда и плю към Жьонвиев.
— О, милейди, заблуждавате се! В този случай вие сте предателката! Но не се бойте! Ние не бесим такива хубави жени. Просто с ваша помощ ще успея да заловя мъжа ви и още няколко от патриотите. А може би ще успеем да обезвредим и цялото командване на Континенталната армия!
— Няма да можете!
— Ще видим. Хората там умират от глад!
— Вие все още нищо не сте разбрали, Робърт! Революциите никога не се решават само с оръжие и само в битките, тъй като те първо се извършват в душите на хората. Такава революция не може да бъде спряна нито от Хю, нито от Корнуелис, нито даже от самия крал Джордж!
— Смели думи! Да се хванем на бас, че още днес ще осигуря работа на палача? А вие, лейди Жьонвиев, вървете и ми доведете лорд Кемерън!
Не, не биваше и Ерик да попадне в клопката им! Аманда обърна панически коня си и като посегна да го удари с юздите, шибна с тях Робърт през лицето.
— Хванете я! — заповяда той и няколко червени униформи се нахвърлиха отгоре й. Събориха я на земята и натиснаха лицето й към снега, така че да не може да диша. После я пуснаха и тя бавно се изправи. В това време обаче Робърт й зашлеви силна плесница.
— Вещица! — изсъска той със сатанинска усмивка и я блъсна грубо към коня си. Метна я горе и скочи на седлото зад нея. — Чудя се с кого ли да се позабавлявам първо — с вас или със съпруга ви. Но с него все още имам сметки за уреждане!
— Той ще ви убие! — прошепна Аманда.
Но Тейритън избухна в бурен смях и подкара коня си с безмилостен удар.
— О, не, съвсем не е така! Той ще убие вас, тъй като аз ще му съобщя, че всичко, което се случва сега, е отдавна запланувано от вас самата!
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Ерик прекара дълъг и уморителен ден. Беше обучавал войниците заедно с фон Щойбен, след което се прибра в квартирата си и се отпусна на топло. Но изведнъж чу, че някой истерично крещи името му, хукна навън и видя Жьонвиев, която тъкмо скачаше от коня си. За щастие, там бе и Дамиен, който привършваше работата си отсреща при ковача, та той успя да я хване.
— Дамиен! Ерик! Слава Богу!
— Какво има? — попита Дамиен възбудено.
— По-добре първо да я внесем вътре. Тя е съвсем замръзнала!
Само след няколко минути Жьонвиев вече седеше в бараката, завита с одеяло и държеше в ръка чаша бренди.
— Аманда настояваше сами да се опитаме да доставим отнякъде хранителни припаси, но се подхлъзна и мисля, че си е счупила крака. Но през цялото време викаше вашето име, Ерик.
Ерик си представи как Аманда лежи сама в снега и изпадна в паника само като си помисли какъв студ е. А навън се задаваше и буря, така че трябваше да се действа незабавно. Може би така тя е искала да му докаже, че е вярна на неговото дело?
— Милостиви Боже! — прошепна Ерик и скочи. — Дамиен, кажете на Фредерик да подготви кола! Опишете ни къде точно е тя сега, Жьонвиев. Фредерик ще има нужда от вашата помощ. Трябва да вземем бренди и одеяла.
— Разбира се, че ще ви покажа — рече Жьонвиев и също стана.
В този момент вратата се отвори и вътре влезе Жак Бисе, гледайки към Жьонвиев с мрачен поглед.
— Тази жена лъже! — каза той тихо, но твърдо.
— Какво искате да кажете? — попита Ерик със строг тон.
— Как си позволявате? — изпъчи се Жьонвиев. — Ерик, Дамиен, надявам се, че няма да повярвате на този… на този слуга!
Но тонът й по някакъв начин смути Ерик. Той се подпря усмихнат на вратата и се обърна към Жьонвиев.
— Мила моя, познавам Жак от много отдавна. Досега той никога не е изричал лъжи. И така, Жак, искам да чуя това, което имаш да ми съобщиш.
— Тази сутрин лейди Жьонвиев дойде при лейди Кемерън и я помоли да я последва. Аз тръгнах тайно след тях и видях отдалече, как бяха обкръжени от група червени униформи. Това е хладнокръвно запланувано отвличане, лорд Кемерън!
Сърцето на Ерик се сви от болка и той полита с пресъхнали устни:
— Кой… кой я отвлече, Жак?
— Тейритън. Лорд Робърт Тейритън, Примамиха я в тази клопка по същия начин, по който се опитват да привлекат сега и вас. За съжаление, не можех да отида при нея, защото исках да ви предупредя. Вашата жена е примамката, която са поставили на пътя, за да ви измамят и убият, лорд Кемерън! — и той хвърли към Жьонвиев убийствен поглед.
Дамиен направи крачка към нея, но тя отстъпи назад.
— Това е лъжа! Нищо не разбирам! Какви ги приказвате?
— Затова пък аз разбрах — рече Ерик и хвана Жьонвиев за раменете. — Вие сте били! Вие сте издали на Найджъл Стърлинг и Робърт Тейритън лагера с оръжието в Кемерън Хол! Вие!