Выбрать главу

— Не!

— Така е! — каза Дамиен тихо. — Аз й разказах всичко. Разказах й една нощ, когато се любехме. Боже, каква мръсница!

Жьонвиев се изплю по посока на Дамиен, но той я зашлеви през лицето с опакото на ръката си така силно, че тя се намери на земята.

— Ерик, кажете му да престане! — извика тя.

— Какво ще я правим, Ерик? — искаше да знае Дамиен. — Нека Бог ми прости! Как само можах да й се доверя?!

Ерик хвана Жьонвиев за китките, като в същото време я дръпна за краката.

— Колко са хората на Тейритън?

— Двадесет хиляди — отвърна тя троснато.

— Дамиен, давате ли си сметка колко е суетна нашата лейди Жьонвиев? Хубавото й лице е всичко за нея! Жак, донесете желязото от огнището! Ние няма да отнемем живота на дамата, а само ще вземем нещичко от красотата й!

Невярваща на ушите си, Жьонвиев гледаше ококорена, как Жак се приближаваше с нагорещеното желязо, докато Дамиен я държеше здраво за ръцете. Изведнъж тя се задърпа като див звяр.

— Ерик, престанете! Вие не можете… — не довърши и вместо това нададе силен вик на ужас, тъй като желязото вече пърлеше миглите й.

— Истината, Жьонвиев!

Желязото все повече се приближаваше и за Жьонвиев нямаше друг изход, освен да заговори:

— Добре. Ще ви кажа. Те са около стотина. Хю и армията му са във Филаделфия. Идването тук е идея на Стърлинг. Той иска вас, а Робърт иска да притежава Аманда. Освен това вашата смърт би подействала като предупреждение за патриотите.

— Какви са плановете му? — продължи с въпросите си Ерик, без да обръща внимание на сарказма й. — Къде държи Аманда?

— В една къща на около тринадесет километра оттук. Зад малката борова горичка. Аз трябваше да ви заведа, а там ви очаква кавалерията.

— Жак, отведете я при Вашингтон! Дамиен, извикайте Фредерик и го помолете да събере хората ми от Вирджиния. Върнете се бързо, за да мога да ви обясня намеренията си!

Жак хвана ръката на Жьонвиев, извивайки я грубо зад гърба й, така че тя извика от болка и тръгна напред, препъвайки се. Тя все още не можеше да си обясни защо този човек възприемаше случващото се с такъв гняв, но все пак усети, че ще е най-добре да си мълчи.

— О, Господи! За всичко съм виновен аз! — изпъшка Дамиен след излизането на Жьонвиев. — Ще ми простите ли някога, Ерик?

— Аз бях не само сляп, но и глух, Дамиен! Но сега е важно само едно — да я измъкнем жива, преди Тейритън да… — Гласът му отказа, но и двамата знаеха за какво става дума. — Тя е моят живот. Без нея всичко е безсмислено. А сега слушайте добре, имам план как да надхитрим британците, без да жертваме никого!

След мизерията в лагера луксозната къща, в която я отведоха се стори на Аманда нещо невиждано. Робърт Тейритън я беше въвел в разкошна стая, бе я настанил в едно кресло с чаша бренди. Навън вече се свечеряваше, когато той дойде отново, наля си питие и се облегна на масата срещу нея.

— Съжалявам, че трябваше да ви оставя за малко сама.

Аманда не му обърна внимание. Тя продължаваше да гледа невиждащо през прозореца. Колко ли време е било необходимо на Жьонвиев, за да се върне в лагера? А Ерик или ще бъде застрелян от постовите, или пък ще го обесят! В задния двор Тейритън бе потъркал въжето в бузата й и с огромно удоволствие й бе обяснил как точно реагира мъжкото тяло при смъртните спазми. След което я доведе в тази стая, а той самият излезе, вероятно за да се отдаде на садистичните си кроежи. Няколко минути след Тейритън пристигна и баща й.

— През цялото време се надявах, че няма да се чувстваш добре при Кемерън, а ти взе, че се влюби в оня мръсник! Затова сега ще ти се наложи да пострадаш! — след тези думи Стърлинг затвори вратата зад себе си, а Аманда се хвърли към прозореца, търсейки там някакъв изход. Но установи, че прозорецът е закован, а освен това пред него стоеше войник, който следеше всяко нейно движение. Робърт проследи погледа й.

— Стъмва се. Сигурно скоро ще дойдат. Наредих веднага да го докарат тук. Все пак редно е преди смъртта да се види още веднъж с жена си.

— Нямате право да го бесите просто така. Първо трябва да го съдите. А освен това още не сте го хванали.

— О, не се грижете за това, Аманда! Ще го имам! — Докато изричаше тия думи, той се бе приближил до нея и пръстите му плъзнаха по корсажа й. Изведнъж я сграбчи така силно, че платът изпращя. Но Аманда заби нокти в ръката му, което предизвика бурния му смях. Тогава тя го удари през лицето. Тейритън й отвърна, като изви пръстите й и я блъсна силно по посока на камината. Бързо я настигна и я притисна с тялото си към стената така, че тя едва успяваше да си поеме дъх.

— Хубава къща, нали? Собственикът явно се е измъкнал оттук преди време. На горния етаж има прекрасна спалня. Като че ли направена тъкмо за нас! Но може би ще е по-добре, ако го направим тук, на тази стена, а? Като с някоя курва. Да, точно тук, пред очите на съпруга ви!