В това време пръстите му вече преодоляха корсета и сграбчиха гърдите й. Аманда извика пронизително.
— Да, точно така ще направим!
На вратата се почука и Тейритън каза „Влез!“, без да сваля ръце от гърдите й. Аманда се дърпаше като обезумяла, но изведнъж примря. Двама мъже с ниско нахлупени шапки влачеха помежду си вързания Ерик. Ръцете му бяха жестоко извити на гърба, а ризата му — опръскана с кръв.
— Добре дошли! — саркастично отбеляза Тейритън. — Точно се занимавах с жена ви или по-точно казано — забавлявах се с нея.
Ерик изпсува здравата.
— Манди и аз ще наблюдаваме как ви качват на бесилото!
— Вие действително сте ужасен човек, Тейритън!
— О, не, мисля, че е точно обратното, скъпи мой!
— Не! — изкрещя Аманда. — Не го убивайте! Ще направя всичко, което пожелаете. Всичко! Моля ви…
— Аманда! — изръмжа Ерик.
— Предлагам ви своя живот, но пощадете неговия!
— Желаете ли още веднъж да погледнете хубавата си жена, лорд Кемерън? Може би ще поискате да се полюбувате на гърдите й? Вижте тогава…
— Изверг! — извика Ерик, изтръгна се от ръцете на пазачите и измъкна сабята от ножницата на единия. Червената униформа вдигна глава и Аманда примря в почуда, тъй като това беше Фредерик.
Тейритън пусна Аманда тутакси и изкрещя към войника отвън. Пред вратата се чуха няколко бързи стъпки, но в това време отвън някой скочи през прозореца и се търколи на пода. Беше Дамиен. Извадил сабя, той се насочи към вратата. Аманда събра роклята над голите си гърди и се притисна още по-силно към стената. На няколко крачки пред нея Ерик и Тейритън вече се бяха вплели в смъртоносна схватка. Металът проблясваше на светлината. Изведнъж Робърт отстъпи и бутна напред един стол. Ерик обаче не се поколеба, скочи върху стола и нанесе такъв зашеметяващ удар, че сабята на Тейритън хвръкна във въздуха и със звън падна точно пред нозете на Аманда. Тя се наведе бързо и я взе, но Ерик вече бе опрял своята до гърлото на Робърт.
— С огромно удоволствие бих ви намушкал на място. Но генерал Вашингтон също би желал да се възползва от услугите ви.
— Аманда, събери оръжието! — извика Дамиен, който заедно с Фредерик и младия капитан вече бяха обезвредили двамата войници и държаха в шах другите двама.
Аманда се подчини, но когато се обърна с гръб към вратата, изведнъж почувства хладно острие до тила си.
— О, Боже, господа, защо е този шум? — каза Найджъл Стърлинг с мек глас и притисна още повече ножа към Аманда.
Всички гледаха като поразени от гръм. Тейритън използва ситуация и се измъкна изпод сабята, разтривайки с ръка мястото, където тя бе допряна.
— Въпреки всичко ще бъдете обесен, Кемерън!
— Голяма работа! Нали е решил да жертва живота си за тази страна! — саркастично се обади Стърлинг. — Хайде, да не си губим времето! Кемерън ще бъде обесен и ти, дъще, ще можеш да се отдадеш на удоволствието да… — но Стърлинг трябваше да прекъсне изречението си, тъй като се чу друг глас с лек френски акцент:
— Веднага я пуснете, мръсно животно!
Това бе гласът на Жак Бисе!
— Но първо ще й изтръгна гръклянчето! — заплаши Стърлинг, забивайки ножа все по-навътре в кожата на Аманда. Но съвсем внезапно натискът изчезна. Аманда хукна из стаята, надавайки ужасен вик, а баща й се строполи окървавен. Тя спря и се вторачи неразбиращо в Жак, който стоеше, без да помръдне, до вратата.
— Нямаше друг изход — рече Жак.
В същото време Тейритън се спусна с див рев към Ерик, опитвайки се да му отнеме оръжието. Но Ерик само вдигна сабята и Робърт сам се намуши на нея.
— И този го уредихме! — изръмжа Ерик и хвана Аманда за ръката. — Хайде, трябва да изчезнем колкото се може по-бързо!
Отвън се чуха стъпки и това означаваше, че войниците от горичката са се върнали за нови нареждания.
— Бързо, през прозореца! — извика Ерик и вдигна Аманда на перваза. След това я хвана през талията и двамата скочиха в дълбокия сняг. Дамиен, Фредерик и накрая капитанът ги последваха.
— Оттук — посочи Ерик, но всяко движение се извършваше ужасно бавно поради снега.
Няколко минути по-късно Аманда леко изохка, изгуби равновесие и изчезна в храсталака. Ерик бързо се сви и се търколи по хълма, по който вече хвърчеше на кълбо Аманда. Двамата пристигнаха долу съвсем като две огромни снежни топки. Сълзи се стичаха от очите на Аманда. Но когато видя, че Ерик е до нея жив и здрав, тя с облекчение се хвърли отгоре му.