Двамата мъже си стиснаха ръцете и усмихнати погледнаха към Аманда. После Ерик се обърна към Дамиен:
— Мисля, че е редно да ги оставим за известно време, сами.
Но преди вратата да хлопне подире им, двамата чуха радостните думи на Аманда: „Тогава Даниел трябва да ми е леля! Вече едва издържам, искам по-скоро да я видя!“
Когато малко по-късно Ерик се върна в квартирата си, Аманда беше вече в леглото. Отначало той помисли, че тя вече е заспала, но когато се наведе, погледна право в замечтаните й, широко отворените зелени очи.
— Хей! — възкликна той.
— О, Ерик! — Тя сплете здраво ръце около врата му и се притисна към него. — Благодаря ти! Страшно много ти благодаря! Ти ми подари не само любовта си, но и тези прекрасни деца, а сега ми подаряваш и баща!
— За последното нямам заслуги — усмихна се той.
— А на всички нас сега ни подаряваш родина, Ерик. Едва сега разбирам смисъла на борбата и тези лишения. Заслужаваше си! Ах, само да можех да ти обясня колко съм щастлива! Ужасно е да се чувстваш мразен и да мразиш! А Жак е чудесен!
— Да, скъпа моя, имаш право!
— А какво ще стане с Жьонвиев? — попита Аманда загрижено.
— Първо ще бъде откарана в Балтимор, а после в Англия.
— Тя е издавала всичко!
— Е, почти всичко! — забеляза Ерик.
— Така е — поруменяла каза Аманда. — Аз също имам малка вина. Но ти ме изпрати във Франция заради Жьонвиев!
— За което моля да ми простиш!
— Прекрасно е, че ми говориш така — рече тя и отново се притисна към него.
— Искаш ли да чуеш още нещо?
— Хм…
Тогава той се съблече бързо, шмугна се при нея под завивката, взе лицето й в ръце и дълго го целува.
— Най-после всичко свърши — въздъхна Аманда между две целувки.
— О, съвсем не — възпротиви се Ерик, подпрян на ръцете си над нея.
— Войната? О, да. Всичко това е ужасно и аз много се страхувам, но войната между нас, скъпи мой, вече свърши.
— Да, съкровище мое, така е — усмихна се той. — Все едно какво ще се случва оттук нататък, нас вече нищо не може да ни раздели! Ние най-после успяхме да намерим любовта си! И доверието!
ЕПИЛОГ
Коледа, 1783 г.
Въпреки падащия сняг Аманда веднага разпозна самотния конник, който се приближаваше към къщата. Такъв черен жребец яздеше само един човек.
— Той е! — извика тя на Даниел и се спусна към вратата. Ричард и Касиди, които също чуха вика й, я последваха. Само Жак остана да седи край камината.
Ерик видя Аманда, дръпна юздите и скочи от коня, който сам отлично си знаеше пътя към дома. О, Господи! Най-после в къщи след тази дълга, ужасна война!
— Ерик!
Той също се затича и колкото повече я приближаваше, толкова по-ясно виждаше прекрасните й зелени очи, пълни със сълзи и сияещи от любов.
— Аманда! — Той я вдигна на ръце и я завъртя около себе си, а помежду им се накъдриха белите облачета от дъха им.
— Сега вече свърши ли всичко?
Той кимна. Вече наистина всичко беше свършило. След ужасната зима във Вали Фордж битките пламнаха с пълна сила, но фон Щойбен беше подготвил своите момчета. Отначало войната тръгна с променлив успех, но след голямата битка при Саратога, която завърши с победа на американците, французите се убедиха, че трябва да сключат договор с тях. В резултат на това британците вече не можеха да имат някакви решаващи успехи на Север. Изтеглиха са на Юг, но благодарение на силната съпротива на тамошната армия, и тук нямаха късмет. Отчаяният Корнуолис предпочете да се върне обратно на Север, но във Вирджиния го очакваше добре подготвена клопка. Накрая се укрепи с голяма част от хората си в Джорджтаун.
По това време Аманда често изпитваше страх за съдбата на Кемерън Хол. Беше изпратила близнаците с Даниел на север, а тя и Жак бяха останали по заповед на Ерик в имението, най-малкото за да намерят сигурно скривалище за портретите на предците и останалите от тях ценни сервизи.
Със съгласието на Вашингтон Ерик бе съединил хората си с останалите части от Вирджиния, докато самият Вашингтон търсеше подкрепата на французите. След триседмична обсада на 19 октомври 1781 г. британците най-после се предадоха и Съединените американски щати се превърнаха от мечта на няколко патриоти в реалност за цяла една страна. Този факт бе признат за първи път през 1782 г. в тронното слово на Джордж III, а по-късно, през 1783 г. беше подкрепен с договор във Версай.
— Едва преди няколко седмици последният британски войник напусна американската земя — усмихна се Ерик на Аманда. — А в началото на декември генерал Вашингтон се раздели с войниците си. Всички се просълзихме и трябва да призная, дължим победата и на неговата смелост и решителност, която се проявяваше винаги в заплетени ситуации.