Выбрать главу

— Донесохте ли оръжието, Фредерик? — заинтересува се той.

Фредерик кимна утвърдително.

— Надяваме се да не се стига до междуособици, но Синовете на свободата трябва винаги да са подготвени и за това — предупреди Ривър, от когото Фредерик не само че бе усвоил професията, но бе приел и свободолюбивите възгледи. Известно време двамата заедно бяха печатали листовки и памфлети за общото дело.

— Получих го от Вирджиния. Един добър приятел е купил оръжието от индианците на запад — обясни Фредерик нервно. Не можеше да става и дума за сравнение между чаеното парти и това, което бе извършил той, тъй като в неговия случай деянието се оценяваше като висше предателство. — Файтонът е близо до гробищата, в края на улицата — допълни Фредерик.

— Отлично, Фредерик! А сега тръгвайте напред! Останалите ще ви последват. Ако случайно забележете някъде червена униформа, бягайте и се спасявайте! Сам ни предупреди, че някъде веригата се къса и британците са осведомени, че се снабдяваме с оръжие. Хайде, бързо и бъдете внимателен!

Фредерик кимна. Той приемаше задълженията си сериозно, но не му беше никак лесно да обясни на младата си съпруга Елизабет, че тайните му дела са свързани с бъдещето на техния малък син. Те бяха свободни хора, а свободата им бе извоювана още през 1215 г. след подписването на Магна Харта. Бяха примерни англичани, ако и да бяха заселници в друга страна. За тях проблем бяха не данъците, а фактът, че трябва да ги плащат, без гласът им да се чува в парламента.

Никой не мислеше сериозно за война, ако и все по-често да се чуваха гласове, предричащи кървава баня. Но сега Фредерик не желаеше да се тормози с тези черни прогнози. Искаше колкото се може по-бързо да заведе мъжете до колата, за да може да се прибере у дома. Вървеше бавно, за да могат Синовете на свободата да го следват неотлъчно. Почти бе стигнал файтона, когато от мъглата пред него изникна човекът му за свръзка, поздрави и изчезна отново по посока на гробището. Стигна до скривалището на оръжието, дишайки тежко. Изведнъж чу зад себе си забързани стъпки. Обърна се и видя жена в широка, развяваща се дреха.

— Дамиен? — долови той гласа й.

Сърцето на Фредерик се разхлопа силно, тъй като само той можеше да бъде лицето, към което тя се обръщаше. Той се постара бързо да изчезне зад следващия ъгъл и точно искаше да пресече улицата, когато изведнъж видя пред себе си човек в червена униформа.

— Стой! — извика войникът.

За нищо на света! Фредерик пресече със страхотна бързина улицата и чу зад себе си вика на жената:

— Не!

Изстрел от „Браун Бес“ проехтя в нощта, но Фредерик усети инстинктивно, че жената се е хвърлила в ръцете на войника. Куршумът обаче, ако и да не беше точен, все пак попадна в рамото му. Той с мъка сподави вика на болка, хвана ранената си ръка и, отпаднал, се подпря на стената на най-близката къща.

Зад него жената и войникът си разменяха гневни думи. Коя беше тя и защо го спаси? Със затворени очи Фредерик благодари на Господа за късмета си и когато погледна отново, забеляза, че краката му отказват да се движат. Бавно се свлече до стената.

Изведнъж се чу конски тропот, Фредерик се опита да се изправи и отдалечи от стената. Трябваше възможно най-скоро да се скрие някъде. Олюлявайки се, той тръгна по улицата.

В този момент се изравни с коня. Ерик с мъка укроти жребеца.

— Не се бой, момче! — извика той и скочи долу.

Фредерик се дръпна уплашено назад и падна на земята. Мъжът, който го приближи, бе извънредно висок и носеше топла, подплатена с кожа връхна дреха. Той забеляза ръчно направените му ботуши и безупречните му бели панталони, дълги до коленете. Несъмнено беше член на някаква общност, докато самият Фредерик бе маскиран като индианец.

— Няма защо да се… — започна непознатият.

Но Фредерик го прекъсна:

— За Бога, човече, убийте ме, но не ме мъчете!

Фредерик вдигна ръце за защита и срещна стоманенотвърд поглед. Мъжът имаше енергична брадичка. Беше тъмнокос и не носеше перука. Самият му ръст обаче и явно добре тренираното му тяло вече изглеждаха заплашителни.

— По-полека, приятелю! — успокояваше го с усмивка непознатият. — Тъй като явно не сте индианец, предполагам, че сте взели участие в размириците на пристанището. Така ли е?

Фредерик мълчеше отчаяно. Съдбата му бе скроила подъл номер.

— Натам трябва да търсите! — долетя глас в тъмнината. — Видях един от тях да бяга в онази посока!

— Чакайте! — Фредерик разпозна отчаяния глас на жената от преди малко.

Непознатият клекна до него. Изглеждаше объркан.

— Вероятно червена униформа! — измърмори той. — Елате, имам нещо предвид.