С тези думи той съблече наметалото си и покри Фредерик.
— Не съм дете! Женен съм и сам съм баща! — протестираше Фредерик.
— Нямате друг избор. Хайде, подпирайте се на мен. Трябва да побързаме!
— Ще ме предадете ли на англичаните?
— И да направя детето ви сирак? Не, човече. Естествено, англичаните ще си отмъстят за всичко, но не разбирам защо вие трябва да сте изкупителната жертва.
Фредерик също не беше дребен, но въпреки това непознатият го взе на ръце и го метна върху коня си. След това се качи зад него на седлото и измърмори:
— Струва ми се, че трябва да тръгнем на запад.
Фредерик дишаше дълбоко, за да подтисне болките в ранената си ръка. Преглътна и рече:
— Къщата ми е на края на тази улица, милорд.
Сега вече се издаде напълно. Показа на непознатия къде живее, с което изложи Елизабет и бебето на опасност.
— Покажете ми пътя. Ще ви заведа до дома ви.
Но още преди Фредерик да успее да си отвори устата, пред тях изникна предишния войник, а зад него надничаше жената.
— Сър, един човек изчезна! Прекратете най-после това идиотско търсене и ми помогнете! — извика жената.
Войникът обаче погледна твърде недоверчиво към превитата фигура горе на седлото. В този момент се намеси спасителят на Фредерик:
— Аманда! — викна той и дръпна жената към себе си. — Тя е моя годеница, офицер. Баща й със сигурност ще бъде страшно разгневен, ако разбере, че по тези часове тя се мотае по улиците сама. Във всеки случай… Приятелю, имайте сърце! Ако съобщите за случая, плячката ми ще бъде оспорена!
— Какво? Аз трябва… — понечи жената да протестира.
Но непознатият я хвана още по-здраво и Фредерик чу настойчивия му шепот:
— Ако искате да помогнете на вашия Дамиен, дръжте си езика зад зъбите!
— Нямам нищо против, ако отведете дамата, милорд! — войникът беше видимо облекчен. — Аз търся един опасен бунтовник. Кой е човекът на коня? — попита той още по-недоверчиво.
— Моят приятел си пийна малко повече от необходимото. Бяхме поканени на гости при сър Томас Мейбри. Вие добре знаете какво се случва на такива места. А младите хора обикновено пият неразумно, нали така, Манди?
Гърбът й се вдърви, но секунди по-късно тя дойде на себе си, погледна към войника и изрече:
— Да, наистина беше чудесно празненство!
— Изглежда, че тая вечер на много места се организират вечеринки.
— Щом вие се нагърбвате с грижите за вашите приятели, аз няма да ви преча — каза войникът и отдаде чест.
— Не се безпокойте. Много съм ви благодарен!
След като стъпките на войника отшумяха по каменната улица, жената изшептя:
— Кой сте вие, сър? Къде е Дамиен? Какво знаете за него?
— Знам само, че бяхте избрали най-добрия начин да изпратите хората на краля по следите му, мадмоазел.
— Какво трябва да означава това? — попита тя разгорещено.
— Нямаме време за дълги обяснения! Този човек тук спешно има нужда помощ.
— О, Господи, преди малко тук се стреля. Той сигурно е от бунтовниците.
— Той е ранен и раната му кърви, милейди. И ние ще трябва да му помогнем! А след това ще ви отведа до дома ви.
— Последното не е необходимо.
— Напротив, милейди. А сега позволете да ви прегърна и да запея — обърна се той към Фредерик. Вие ще трябва да ни водите, тъй като аз не знам пътя.
На Фредерик не му оставаше нищо друго, освен да се подчини. Те се заклатушкаха прегърнати по улицата, наоколо им непрекъснато се чуваха викове на войници. Но благодарение на доброто актьорско изпълнение, никой не ги закачи. През цялото време Фредерик трескаво се опитваше да отгатне кой би могъл да бъде непознатият. Без съмнение — благородник, но кадифените тонове в гласа му подсказваха, че може би е родом от Вирджиния. Вероятно това не бе толкова зле, тъй като там, във Вирджиния Джордж Вашингтон печелеше все повече привърженици. Но от друга страна той бе приятел на лорд Феърфакс, който пък бе лоялен спрямо короната. По всичко личеше, че съвсем скоро щеше да настъпи времето, когато човек ще трябва да се определи окончателно към една от двете странни. Да, този ден бе съвсем близо.
Стигнаха до къщата на Фредерик. Огромният мъж смъкна с обучени движения Фредерик от коня, а жената похлопа на вратата. Елизабет отвори. За известно време ги гледаше недоумяваща, после покани тримата вътре.
— Фредерик! — извика тя, след като заключи вратата след себе си.
— Ранен е в рамото — обясни непознатият. — Трябва бързо да извадим куршума. Но нека първо за всеки случай да изтрием боята от тялото му. Опасно е, ако някой реши да ви посети внезапно.
— Боята! — младата дама пое дълбоко въздух.