Объркана, Елизабет обръщаше очи ту към единия, ту към другия. Младата дама беше облечена твърде изискано, а мъжът със сигурност беше джентълмен.
— Бих ли могъл да го оставя тук? — попита настойчиво непознатият.
— О! Разбира се!
От време на време Фредерик изгубваше съзнание, докато те го почистваха от боята. А преди непознатият да посегне към рамото му, отпи няколко здрави глътки домашно уиски. Със сълзи в очите Елизабет притискаше ръката си към устните му и го умоляваше да остане тих и спокоен.
— Оставете на мен! — обади се младата дама и когато непознатият и Елизабет я погледнаха учудено, тя само сви рамене и обясни — Имам опит в тази област.
— Моля? — непознатият не можеше да повярва на ушите си.
— Баща ми е бил често раняван — каза тя и помоли за нож.
Фредерик напълно изгуби съзнание. А Ерик наблюдаваше възхитен как лейди Аманда Стърлинг извади куршума от рамото на ранения със сигурните си и опитни пръсти като истински лекар.
— Според мен костта не е счупена — каза тя и се обърна към Елизабет, която протягаше безпомощно ръце. — Почистете раната с алкохол, за да не се възпали.
Елизабет Бартоломю се свлече на колене и хвана ръцете на Аманда.
— Благодаря ви от цялото си сърце. Аз…
— Моля ви. — Аманда Стърлинг леко почервеня. — Няма за какво да ми благодарите. Само Господ знае как се озовах тук. Само че трябва да си тръгвам, защото в една къща на предатели… — и тя вдигна енергично Елизабет. При това движение качулката й падна назад и рижавите й коси блеснаха на светлината от огнището. — Наистина трябва да си тръгвам! Пуснете ме вече!
— Лейди Стърлинг със сигурност няма да ви предаде — намеси се решително Ерик:
Аманда му хвърли учуден поглед, но не посмя да му противоречи.
— По-добре предупредете любимия си съпруг, че това, което върши, е предателство спрямо краля.
— Тя наистина ли няма да ни издаде?
— Не, давам ви честната си дума! — Ерик взе ръката на Аманда. — Ще се върна веднага щом отведа лейди Аманда…
— Мога да си ида и сама!
— В момента градът гъмжи от британски войници и борци за свобода. Обещах на Ан Мари да ви върна невредима у дома.
Той изглеждаше неумолим и Аманда само скръцна със зъби:
— Е, добре. — След това тя се обърна още веднъж към напълно обърканата Елизабет: — Грижете се за него! — измормори, преди да излезе навън.
Ерик я следваше по петите, държейки я за ръка, за да не може тя да му се изплъзне. Аманда горделиво отметна глава назад, а Ерик й се усмихна и попита учтиво:
— Случайно да ви се намира кон наблизо?
— Не, аз…
— Минали сте по целия път в бурна нощ като тази пеш? Трябва да сте напълно побъркана!
Аманда се помъчи да измъкне ръката си от здравата му хватка, но той бързо я повдигна и метна на коня си. Когато той се настани зад нея, тя за втори път тази нощ усети как гърбът й се вдървява.
— Маниерите ви са твърде груби!
— А вие пък се опитвате да ме изпързаляте!
— Вие наистина можете да ме отведете до сър Томас, но преди това задължително трябва да намеря Дамиен.
Ерик се поколеба. Ако младият Росуел е замесен с бунтовниците, тогава знаеше къде да го търси. Той дръпна юздата на коня така силно, че телата им се прилепиха и той усети уханието на косите й.
— От мен да мине, ще се опитаме да го открием. — Известно време те яздеха по пусти улици, докато най-накрая стигнаха до някаква кръчма, пред която Ерик завърза коня си.
— Не мърдайте оттук! — заповяда й той и се спусна към вратата на кръчмата.
Вътре просто облечени работници се блъскаха около огъня. Пияни нямаше! Повечето от присъстващите бяха потънали в сериозни разговори. При влизането му всички очи се извърнаха към него и повечето лица пребледняха, забелязвайки финото му облекло. Един мъж, който явно беше стопанинът, излезе насреща му.
— Милорд, какво бих могъл да ви предложа…
— Искам да говоря с мистър Дамиен Росуел.
— Милорд, той днес не е…
— Не се притеснявай, Кейми.
Хубавият господин, който беше танцувал с Аманда, се отдели от групата и подаде ръка.
— Вие сте лорд Кемерън, нали? Какво искате от мен? — попита той предпазливо.
Ерик се покашля.
— Не трябвате на мен, а на една дама.
— Аманда! Тогава тя знае, че аз…
— Тя не подозира нищо и затова най-добре е да дойдете с мен.
Дамиен кимна и, подчинявайки се на Ерик, излезе от кръчмата.
— Дамиен, най-после! Така ме уплаши! — извика младата дама, докато скачаше от коня.
— Аманда! Не беше необходимо да тръгваш подире ми!
— Помислих си, че може да ти се случи нещо лошо — отвърна тя загрижено.
Дамиен се обърна към Ерик: