— Много съм ви задължен, милорд! Наистина! Ако мога с нещо да ви върна жеста…
— Когато имам нужда, ще ви потърся — обеща Ерик и се сбогува с двойката.
— Лека нощ, милейди!
— Милорд — отвърна тя хладно.
„Ако беше котка, сигурно щеше да извие гръбче и да изфучи“ — помисли си Ерик и се усмихна скришом. Това момиче бе запалило огън в сърцето му и той бе решен да изчака. Беше сигурен, че съдбата ще ги събере пак. Преди да яхне коня си отново, Ерик свали шапка за поздрав.
— Кой беше този арогантен тип? — чу той гласа на Аманда.
— Но, милейди! Що за изрази! — укори Дамиен братовчедка си.
— Кажи, кой беше?
— Лорд Ерик Кемерън от Кемерън Хол.
— О! — пое тя дълбоко въздух. — Самият той!
Ерик се подсмихна. Вероятно в този момент и тя си бе припомнила тяхната първа среща. Той вече очакваше с нетърпение мига, когато щеше да я види отново.
ГЛАВА ВТОРА
Когато Фредерик се посъвзе, видя, че все още лежи на същото канапе, а Елизабет и непознатият разговарят на прага с една червена униформа.
— Уверявам ви, сержант — точно казваше непознатият, — че нямам представа от никакви безредици на пристанището, а още пък по-малко за доставено отнякъде оръжие. Бих искал само да ви помоля за дискретност, тъй като преди половин час бях тук с една млада дама, а сега се върнах повторно, за да предложа работа на семейство Бартоломю в Кемерън Хол. Но както чувам, Фредерик тук имал добра работа, която се развивала успешно.
— Той печата предателски памфлети! — твърдеше сержантът. — Можете да ми вярвате!
— Моля? Нима човекът не е вече свободен англичанин и няма всички права, които по закон му се полагат? Изобщо не разбирам какво общо има едното с другото. Ние точно пиехме билков чай, когато вие така грубо смутихте компанията ни. Моля, оставете ме на спокойствие, както и тези почтени хора тук! Разбрахте ли ме?
— О, разбира се, милорд! — Сержантът отдаде чест. — Лека нощ, милорд!
Милорд. Милорд Кемерън. Фредерик се усмихна. Бе подочул за този човек неотдавна. Беше проявил храброст в Седемгодишната война с индианците и сега е избран в Съвета на губернатора на Вирджиния. За разлика от членовете на камарата на общините изборът в Съвета на губернатора е пожизнен, което всъщност е и голяма чест. Фредерик знаеше, че това социално положение означава и вярност към короната. Но въпреки това лорд Кемерън му бе спасил живота!
След като вратата бе добре затворена и залостена, Елизабет се подпря трепереща на нея.
— Струва ми се, че ще припадна. А вие ни спасихте за втори път! О, милорд, на вас дължим живота си! Ако имате някакво желание…
— Наистина имам! — засмя се Ерик. — Бих пийнал едно уиски и освен това искам за малко да поговоря със съпруга ви.
Елизабет кимна с глава, хвърли загрижен поглед към Фредерик и изчезна в кухнята.
Ерик притегли стол до леглото и седна.
— А сега искам съвсем точно да ми обясните какво се случи тази нощ.
— Но вие би трябвало да сте наясно с всичко.
— Аз съм от Вирджиния, а в този град съм само по работа. Попаднах кажи-речи случайно в междуособиците и почти нямам представа за причините.
Фредерик пое дълбоко въздух. Този човек бе наистина много упорит.
— Всъщност това не бе запланувано от нас.
— Не звучи убедително. В града не е спокойно още от 1770 година след така наречените „масаци“.
„Масаците“ наричаха една улична битка. Около петдесетина недоволни граждани бяха нападнали британски постове, където пък войниците бяха получили заповед да стрелят в тълпата. Имаше трима убити и осем ранени, от които по-късно починаха още двама. Джон Адамс и Джозия Куинси бяха защитили обвиняемия капитан, тъй като нямаше доказателства, че точно той е дал заповедта за стрелба. В края на краищата двама войника бяха осъдени и уволнени от армията. В последствие случаят бе използван от политици и оратори за насъскване на населението срещу британците.
— Въпреки това ние не сме го искали! — упорстваше Фредерик. — Можете да се ослушате какво говорят хората. Британското правителство разреши данъчни облекчения за чая, транспортиран към Америка, на Бритиш Ист Индиа Къмпани, което всъщност означава установяване на монопол. Това ще избута от играта много от нашите търговци. Ние помолихме губернатора Хътчинсън да върне пратките с чай обратно в Англия, но той отказа. След едно дълго заседание ние се отправихме към канцелариите му, той не ни прие. — Главата на Фредерик клюмна. — Така се стигна до тази нощ. По знак на Сам Адамс завзехме корабите и изсипахме чая в морето.
Ерик постоя мълчалив известно време.
— Предполагам, че знаете какви ще бъдат последствията?