— Разбира се.
— Ние все повече се отдалечаваме един от друг — измърмори Ерик под носа си — Не вярвам, че ви преследват заради участието в чаеното парти. По-скоро е заради доставка на оръжие, което ще се използва срещу британците. Кажете ми истината!
Този път Фредерик наистина се уплаши.
— Оръжие? — Той нервно прокара език по пресъхналите си устни. Май нямаше смисъл да го увърта повече. — Все още няма точни планове за използването на оръжието. При всички случаи то няма да остане в града. Повече наистина не мога да ви кажа.
— В момента не и необходимо. — Преди да продължи, Ерик отправи мълчалив поглед към огъня. — Само бих искал да узная дали лице на име Дамиен Розуел от Вирджиния е замесен в аферата?
От вълнение Фредерик даже не можа да си поеме дъх.
— Милорд, ако искате, бихте могъл да ме предадете. Но аз нямам право да ви казвам имена.
— Добре — задоволи се Ерик. — Вече чух достатъчно.
В този момент влезе Елизабет и поднесе на лорд Кемерън чаша уиски. Ерик й благодари с усмивка.
— Ще ме издадете ли? — прошептя Фредерик и когато Ерик се обърна към него, забеляза, че лорд Кемерън едва ли е с десет години по-възрастен от самия него. Може би беше някъде около тридесетте.
— Ако исках да го направя, защо тогава разигравах театъра с войниците!
— А какво ще кажете за дамата, която спаси ръката ми?
Ерик поклати бавно глава:
— Не, от нея няма защо да се страхувате.
— Тя е така очарователна.
— Очарователна като никоя друга, приятелю. Но тя няма понятие от процесите тук и освен това е в неин интерес да си държи устата затворена.
Фредерик кимна с облекчение:
— Толкова много сме ви задължени!
— Господ да ви пази, милорд! — При тия думи Елизабет падна на колене.
Ерик я погали усмихнат по косите.
— Наистина сте за завиждане, приятелю. Имате жена, която ви обича, и малък син. Тези две неща са много скъпи и трябва добре да помислите как ще действате за в бъдеще.
— Бъдещето ми е моят син. Всичко, което правя, е само заради него. Тъй като нямам никаква титла, а от няколко поколения семейството ми живее в тази страна, вече няма връзки, които да ме свързват с родината.
Ерик се засмя и стана:
— Скъпи приятелю! Моите предци са били вече тук, когато Джеймстаун е бил още село. — Ерик млъкна за няколко мига. — Баща ми, дядо ми, а също така и прадядо ми са погребани във Вирджиния. Обичам тази страна и също съм готов на всичко, за да я запазя.
— Бихте ли се бил за нея, милорд? — заинтересува се Фредерик.
— Божа работа. По-добре е да се молим за мир. Но сега вече наистина трябва да си тръгвам.
Елизабет му донесе връхната дреха, но когато стигна до вратата, Фредерик отново го повика:
— Милорд!
Ерик се обърна и видя протегната ръка на Фредерик.
— Благодаря ви от цялото си сърце, лорд Кемерън! През целия си живот ще бъда ваш верен слуга!
Ерик пое подадената ръка.
— Казвам се Ерик и умея да ценя приятелството, Фредерик! Винаги ще си спомням, че в този град имам добри приятели.
— Така е, милорд, всъщност Ерик. И при това — най-добрите.
Ерик се метна на коня и го остави той да си определи темпото. Вече отникъде не се чуваха стъпките на войниците. Градът тънеше в тишина. Но тук едва ли ще стане някога отново спокойно, мислеше си Ерик. Новината за това чаено парти щеше да стигне до Англия със скоростта на вятъра. Докато вървеше по следите на Аманда и Дамиен, той можа да види само малка част от случващото се, но разбра, че за участниците събитията са безкрайно сериозни. Те искаха техните права и свободи да бъдат признати от английския парламент и ако това не станеше, тогава сами щяха да си напишат нови закони. „Тази нощ промени и мен“ — помисли си Ерик, осъзнавайки че това същото недоволство бушува в гърдите му още от времето на Седемгодишната война. Дали пък отново няма да се стигне до кървава разправа?
Никой не смееше да изкаже гласно подобни мисли. Ерик въздъхна и се обърна да види още веднъж къщата на Фредерик. Тези двама млади хора бяха така страстно и безрезервно вкопчени в убежденията си, че даже бяха готови да умрат заради тях. Разбираше ги, тъй като и той изпитваше подобни чувства. Да, би направил всичко за страната си. Но срещу кого трябва все пак да се бори?
Сети се за лейди Стърлинг и за това как тя страстно убеждаваше Елизабет, че мъжът й е предател. Тя беше предана на британците, но той усещаше инстинктивно, че Фредерик няма защо да се бои от нея. Тя нямаше никаква представа, че братовчед й Дамиен също се занимава с доставка на оръжие за борците за свобода, но явно все пак подозираше нещо. Така че страхът за него щеше да й затваря устата. Горкото момиче! В случай че този глупак Тейритън избереше друга за своя съпруга, Аманда щеше да изживее горчиво разочарование. А и истината за Дамиен не бе лека за преглъщане.