Аманда не се интересуваше особено от политика, но тъй като напоследък други разговори почти не се водеха, ще не ще и тя започна да надава ухо. Освен това точно през онази нощ беше в Бостън, така че често я разпитваха за личните й впечатления. Иначе тя си бе напълно равнодушна към данъка върху чая. Повече я тревожеше фактът, че и Дамиен не стоеше мирен. А когато се сетеше за него, веднага пред очите й изникваше и лорд Кемерън. Този мъж я въвлече в съзаклятничество, което намирисваше на предателство. Той изобщо не я бе попитал за мнението й, а направо започна да раздава команди. Поради загрижеността си за Дамиен тя нямаше друг избор, освен да му се подчини. Ех, само да знаеше в какво е забъркан Дамиен!
Аманда разглеждаше ръцете си. Изведнъж цялата настръхна. Кемерън би могъл да издаде Дамиен, както и младия печатар, но той не го стори. Тя бе радостна, че в последните няколко месеца не й се бе удал случай да го види отново и тайно се надяваше, че това положение ще продължи и в бъдеще. Що се отнася до Дамиен, тя имаше намерение още тази вечер да го спипа на тясно и да поговори с него сериозно, само че тайно, за да не забележи баща й. За него добродетелите на една жена се състояха единствено в красотата й и в умението да се грижи за настроението на своя съпруг. Той отричаше правото на жената да се меси в политиката, но Аманда не можеше напълно да се съгласи с баща си. В цялата страна мъжете вече разчитаха на съучастничеството на своите съпруги, майки и сестри, за да устоят на бойкота. Жените шиеха дрехи от ръчно тъкано платно и сееха в градините си какви ли не билки, от които варяха чай.
„Не искам да мисля за това и тази нощ“ — прошепна Аманда повече на себе си. Нищо не биваше да смущава нощната прелест. Тя погледна напред към градината от балкона на горния етаж на Стърлинг Хол и усети мириса на цветята, довян от лекия ветрец. Съвсем скоро в галерията над залата ще се настанят музикантите и постепенно къщата ще се изпълни с елегантно облечени гости. Аманда се беше завърнала от Южна Каролина, където бе гостувала на леля си, едва преди седмица, така че този първи за лятото прием бе за нея от особено значение. Каретите спираха една след друга пред вратата и Аманда се опитваше да различи на светлината гербовете им. Би трябвало лорд Тейритън да пристигне с първите гости. Представи си как бавно ще се спусне по откритата стълба, а той с възхита ще я наблюдава. Естествено Робърт отново ще бъде най-елегантният мъж на вечерта. И без това благодарение на високия си ръст се издигаше над всички останали. Представи си светлите му очи и русите коси. Ето той се приближава до нея, тя усеща ръцете му около талията си. Двамата се понасят в буен танц и после той я завлича в тъмната градина, където насред лабиринта пада на колене и я моли за ръката й…
— Аманда! Аманда! Гостите вече пристигат! Ела веднага! — Суровият глас на баща й грубо я върна към реалността.
— Да, татко. Идвам — отговори послушно тя.
Резкият тон на баща й винаги я обиждаше. Все пак тя беше единственото му дете и не разбираше защо той се държи така дръпнато. Дали не я мразеше, задето не е момче, или пък затова, че майка й бе починала по време на раждането? Аманда не намираше отговор на тези въпроси, но с течение на времето свикна да подтиска чувствата си и всичко да трупа вътре в себе си. За нея се грижеше Даниел, която беше винаги мила и добра. Икономът Херингтън също тайно й засвидетелстваше обичта си. Но сега в сърцето и беше влязъл той — Робърт. Лорд Робърт Тейритън. Аманда беше лудо влюбена в него и се надяваше, че още тази вечер той също ще й се обясни в любов. Тя бе флиртувала и с други мъже, но досега никому не бе подарила сърцето си. Въпреки хорските задявки и баща й беше на мнение, че момиче под осемнадесет години трябва да по-изчака с женитбата. След завършване на училището в Лондон тя се беше върнала в колониите и от ноември миналата година беше влюбена в лорд Тейритън, с когото преди това я бе свързвало само добро приятелство.
— Аманда!
— Идвам, татко! — извика тя и бързо напусна удобния наблюдателен пункт, като се секунди се спря в началото на стълбата. Първите гости вече влизаха в залата. Аманда потърси с очи Робърт, тъй като искаше да го впечатли още от първия миг.
Тя забеляза един мъж, който подаваше на иконома шапката и ръкавиците си и размени с него няколко думи. Неволно той погледна нагоре към Аманда, сякаш беше усетил погледа й — точно така както тя си го представяше преди малко. Но за съжаление мъжът не беше Робърт Тейритън.