Това бе лорд Ерик Кемерън. Как, за Бога, се беше озовал точно тук? В нейната къща?! Предположенията се блъскаха в главата й, докато тя го наблюдаваше враждебно. Тази вечер косата му й се стори по-тъмна от преди и освен това беше по-висок, отколкото тя го бе запомнила. Беше облечен с редингот в кралско синьо и къс до коленете копринен панталон, украсена с дантели риза, бели чорапи и обувки с катарами. Въпреки елегантното си облекло той значително се отличаваше от останалите гости заради загорялото си лице с високи скули и острата, издадена напред брадичка. Когато погледите им се срещнаха, той изпрати към Аманда лека, подигравателна усмивка, от която тя усети странни тръпки по гърба си. Уплашена, тя сложи ръка на гърдите си. Миг по-късно вече съжали за този си неразумен жест, но въпреки това не можеше да откъсне очи от Ерик. По същия начин се чувстваше и Кемерън. Той също вече я гледаше враждебно и тайно се питаше как е възможно тази малка зеленооко вещица с рижи коси, която тогава жестоко ухапа сърцето му, изобщо да не се е променила.
Дали Тейритън вече й е съобщил новината? Лично от губернатора Ерик бе узнал, че младият човек с удоволствие бе приел възможността да се ожени за богатата дукеса, приемайки всичките й титли. Но видът на Аманда го накара да се усъмни, че мълвата е стигнала до нея. Дали подозира колко прекрасна изглежда там горе на стълбата, докато гледа объркано към влизащите гости? Тя бе слабичка и поради това изглеждаше по-висока, отколкото всъщност беше. Червеникавата й коса ярко контрастираше с бледата кожа и блестящата рокля. Къдриците й бяха прибрани от едната страна, а от другата се спускаха над рамото й като буен водопад.
Тази вечер тя цялата блестеше. Нежна руменина заливаше страните й, а очите й светеха с тъмен пламък. Ерик се усмихна, усетил отново нейната сила и решимост да се бори за това, което тя смята за важно. Аманда вдигна брадичката си и Ерик разбра, че тя не иска да покаже, че го е видяла. Вероятно все още вестта, че е била заменена срещу богатство и титли, не беше стигнала до нея.
Аманда отвърна хладно на дълбокия поклон на Ерик, което го накара да предположи, че тя още му е ядосана за случката в Бостън. Леко повдигане на веждите бе нейният отговор. След това тя се смеси с гостите и се отдаде на задълженията си на добра домакиня. За кратко време бе заобиколена от множество хора, които се блъскаха с желанието да я поздравят.
— Манди! Скъпа Манди, изглеждаш чудесно! — чу Ерик превъзбуден глас, след което разпозна лейди Жьонвиев Норман, една от най-богатите наследнички наоколо, притежаваща освен това доста имоти и в Англия. Въпреки че говореше прекалено високо, тя беше хубавица и в началото бе впечатлила и Ерик, но сега той предпочиташе да стои настрана от нея, тъй като любимото й занимание бе да води ухажорите си за носа. Вътрешно той бе доволен, че не му се налага да си търси богата девойка за съпруга. Неговите предци бяха получили достатъчно богати земи в Тайдуотър, като в същото време бяха запазили богатствата си и в Англия в областта, откъдето беше родом семейството му. Така че Ерик спокойно можеше да се отдава на любовни игри и да се наслаждава на връзките си, без да взима нищо на сериозно.
В същото време съмнението, че така повече не може да продължава, бе нахлуло в главата му. След нощта в Бостън той срещаше все повече хора, които бяха недоволни от английската корона. Приятелите му наричаха това самоубийство, но той вече не можеше да действа по старому. Нямаше друг път за него, освен да следва убежденията си.
— Лорд Кемерън! — избоботи глас в залата и Ерик видя лорд Найджъл Стърлинг, устремен към него с протегнати ръце. За миг Ерик си спомни разказа на Ан Мари за този човек, но пък, от друга страна, Аманда не изглеждаше като момиче, сполетяно от някакви беди.
— Ерик, отдавна исках да си поговорим. До ушите ми достигат страшни вести!
Усмихнат, Ерик пое ръката на лорд Стърлинг.
— Така ли! Събуждате любопитството ми. С удоволствие ще ви изслушам!
— Елате да изпием по чашка бренди в кабинета ми. Там никой няма да ни безпокои.
Ерик се извърна и последва домакина си, който беше грубоват, набит човек с волева брадичка и искрящи, живи очи. Какъв принос имаше този мъж към възпитанието на прекрасната си дъщеря, беше загадка за Ерик. Не можеше да се каже, че явно силният, но недодялан тип му е безкрайно симпатичен, но тази вечер все пак бе гостенин в неговата къща. След големите препирни, които двамата имаха в Съвета на губернатора, Ерик му дължеше това внимание.
— С удоволствие, Найджъл, щом настоявате. Но искам предварително да ви предупредя, че не съм променил убежденията си.
Докато двамата си пробиха път през залата и Ерик кимваше за поздрав на приятели и познати, забеляза, че веднага след тяхното отминаване гостите събираха глави за коментар. Вече знаеше, че е станал черната овца на това общество.