Выбрать главу

— Няма страшно! Жива е. А сега най-добре ще е да наредите на хората си да напуснат къщата, защото ще я подпалим.

— За нищо на света не бих ви станала съучастник… — започна Аманда, но изведнъж прозря смисъла на неговите думи. Той искаше да подпали Кемерън Хол!

— Не! — В прилив на нова сила тя се нахвърли отгоре му и заудря бясно наоколо си. Изведнъж тази тухлена къща с многото коминчета й се стори най-скъпото нещо на света — Вие не можете да го направите! Вие не бихте дръзнали…

Пребледнял от яд, той я хвана още по-здраво.

— Имам заповед да запаля къщата — обясни той. — Въпреки всичко…

— Въпреки всичко? — Аманда отхвърли глава назад.

— Ако дойдете доброволно на борда на „Лейди Джейн“, който пленихме от вашия любим, ще се погрижа разрушенията да бъдат в разумни граници. Вашите хора биха могли да се върнат по-късно и да угасят огъня.

Няколко секунди Аманда го гледаше втренчено и пресмяташе трескаво. Всъщност тя нямаше никакъв друг избор, защото Тейритън би могъл да я завлече накъдето си иска въпреки протестите й.

— Добре, ще дойда — каза тя и мъчително преглътна сълзите си. Така може би къщата нямаше да се превърне изцяло в пепел.

Тейритън я повлече навън, притискайки кърпа към кървящата си буза. На стълбите се бяха събрали всичките слуги. Аманда смръкна напиращите сълзи и ги изгледа един след друг: Пиер, Маргарет, Реми и Касиди.

— Бързо! Напуснете къщата! Ще я подпалят!

— Погледнете я — вещицата на торите! — извика Маргарет.

Аманда пребледня, но когато Робърт се опита да удари жената, тя силно извика:

— Не!

Усмихнат, Тейритън се обърна към Аманда и й предложи ръката си:

— Ваше Височество?

Аманда прие предложението му със стиснати зъби. Слизаше надолу по стълбите със сведени очи, а когато Реми се изплю отпреде й, само сви рамене и продължи напред мълчаливо. Вярно беше, че принадлежеше към торите, но останалото си беше горчива ирония. На вратата успя да се откъсне и още веднъж се обърна към слугите:

— Напуснете къщата! Колкото може по-скоро!

— Този дом е свърталище на разбойници, опълчили се срещу краля на Англия, заел престола с Божията воля! Напуснете къщата или ще загинете в пламъците! — извика Робърт назад през рамото си; повличайки Аманда навън. На верандата уговори нещо набързо с един от лейтенантите си. Младият мъж хвърли към Аманда поглед, изпълнен с подозрение и кимна с глава.

— Тази къща ще устои на огъня, но скривалищата с оръжие — не — заключи Робърт.

Докато Тейритън я мъкнеше към коня си, Аманда усети остър мирис. Един от тютюневите складове беше вече подпален и огънят пъплеше към близката сграда, където се намираше барутът. Поляната, спускаща се към морето, бе по-зелена от всякога досега, но въздухът не се дишаше от пушек. От хълма Аманда виждаше как хората от кораба на лорд Дънмор се прехвърлят на привързания към кея „Лейди Джейн“.

— Качвайте се на коня! Ще яздим дотам! — изсъска Робърт. Аманда усети, че я свива стомахът само при мисълта, че някога е обичала този мъж. Противно на волята си тя се остави той да й помогне при яхването на коня и малко по-късно те вече яздеха към кея. Аманда беше изпаднала в пълно безразличие към случващото се.

Когато вече бяха стигнали до кораба и Робърт пожела да й помогне при слизането, над водата екна нов оръдеен изстрел. Мъжете там, облечени във военните униформи на британската флота, наблюдаваха нападението с интерес.

— По дяволите! — прокълна Тейритън.

Въпреки вцепенението си Аманда все пак забеляза, че по водата към тях се приближават други кораби, които не бяха вдигнали флага на английската корона.

— Ерик е там! — викна изумена Аманда, тъй като всъщност той би трябвало да бъде някъде в Ню Йорк или в Ню Джърси.

— Да, върнал се е, но какво ли би могъл да направи, дори да ви открие. Най-вероятно е да ви обеси. Ваше Височество, на ваше място бих се молил за нашата победа! Хайде сега! — Той я обгърна през талията, смъкна я от коня и я понесе по стълбичката към палубата.

Капитан Дженингс, който бе един от хората на лорд Дънмор, се поклони леко пред дамата, изказвайки тихо съжаленията си:

— Ваше Височество! Всеки момент ще започнем нападението, но вие не се плашете. Ще ви предам невредима на лорд Дънмор който след това ще ви откара на сигурно място в Англия!

Очите на Аманда се напълниха със сълзи. По-рано тя се бе молила много, за да чуе подобни слова, но сега те вече не й бяха необходими. Мечтите й се бяха скършили в политическите междуособици, но въпреки, това тя инстинктивно усещаше, че Кемерън Хол ще издържи на всичко. От момента, в който британците пристигнаха, за да отнесат оръжието от складовете, тя знаеше, че съдбата й е решена. Никой тук вече не се интересуваше от истината!