— Ето те и теб, Аманда! Познаваш ли лорд Кемерън? О, да, вие се знаете от по-рано. Междувременно Аманда беше в Англия в девическо училище, след което прекара известно време при леля си в Южна Каролина. Спомняте ли си дъщеря ми, лорд Кемерън?
— Срещнахме се неотдавна, Найджъл. И то при Томас Мейбри в Бостън.
— Така ли? Значи вие също сте участвал в онова малко тържество?
— Да. — Ерик не изпускаше Аманда из очи. Съзаклятническата усмивка му придаде тайнствен вид. Той целуна нежно ръката й и когато устните му се долепиха до гладката и кожа, усети, че пулсът й се ускорява. — Беше незабравима вечер — каза той и погледна дълбоко в очите й, усещайки под пръстите си пулсирането на нейната кръв.
— Радвам се, че отново ви виждам, лорд Кемерън — каза Аманда и издърпа ръката си.
„Добре излъга“ — помисли си Ерик леко засегнат, тъй като отблизо тя изглеждаше още по-прекрасна.
— Милейди! — промърмори той и се поклони.
— Запази един танц за лорд Кемерън, дете мое — каза бащата — Но първо искам да поговоря с вас, Ерик.
„Този Кемерън ми се подиграва!“ — мислеше си Аманда, наблюдавайки двете фигури в гръб. Толкова години минаха от онзи лов, но той с нищо не се е променил. Останал си е все същият арогантен тип като преди. Аманда бе сигурна, че без никакво колебание би го обявила за предател, само ако посмееше да въвлече Дамиен в нещо опасно.
И щеше да има пълно право, тъй като Ерик Кемерън си беше предател. Не бяха минали и две седмици, откакто бе избран в Съвета на губернатора и вече успя да връчи оставката си на събранието. Губернаторът обаче не я прие и го помоли да поразмисли още веднъж над възникналите конфликти. Цялата колония бе възмутена, а Робърт Тейритън заклейми Кемерън като шут и предател. Истинско чудо, че не го обесиха на място! В камарата на общините също се чуваха подобни речи, така че на губернатора би му дошло прекалено много, ако бесеше наред, но все пак Кемерън не принадлежеше към тази обществена прослойка. Той беше лорд, което автоматично означаваше, че бе длъжен да защитава своя крал и неговия губернатор.
След всичко, което се чу, Кемерън, който не бе изневерил на оксфордското си възпитание, произнесе прочувствена реч, в която обяви, че е готов още веднъж основно да обмисли становището си. В същото време с поведението си той доказваше, че отминаващото време не е в състояние да промени убежденията му. Той разбираше едновременно и онези, които се събираха в църквата Брътън Периш за молитвата, и другите, които бяха изхвърлили чая в морето. Но Кемерън се съмняваше, че с тези си мисли ще бъде от голяма полза на губернатора. Както и да го сучеше, беше ясно, че убежденията му са по-близки до тези на представителите в камарата на общините и на хора като Патрик Хенри. Освен това всички знаеха, че Ерик е чест посетител на определени кръчми в Уилямсбърг.
— Той действително е най-интересният мъж в колониите! — чу зад гърба си Аманда. Това бяха думи на лейди Жьонвиев, която следеше с поглед лорд Кемерън.
— Кой, Кемерън ли? — попита невярваща Аманда.
Жьонвиев кимна.
— Изглежда вълнуващо, нали? Силен мъж с бунтовническа кръв, който пред никого не скланя глава. Когато влезе в залата, всички се обърнаха, за да го видят. Нима не усещаш излъчването му? Ох на мен чак ми стана горещо.
Лека тръпка премина по тялото на Аманда, когато си спомни как той я гледаше и как погали с устни ръката й. Но веднага разтърси енергично глава, за да прогони тези мисли. После нетърпеливо се огледа за Робърт.
— В сърцето си лорд Кемерън е предател и нищо друго. Изобщо не мога да си обясня защо баща ми го е поканил тук.
— Може един ден да се стигне дотам, че неговото приятелство да бъде безценно богатство. Реформаторите му се доверяват, но странното е, че същото правят и противниците им. Баща ти със сигурност не е глупак, малката ми, и ми се струва, че се стреми да запази добрите си отношения с този човек.
— И ти ли имаш подобни намерения, Жьонвиев?
Жьонвиев се засмя.
— Виж ти, малкото тигърче си показва ноктите! Аз и сега съм му приятелка, но се съмнявам, че това ще продължи още дълго. Привлича ме веселият живот, а в момента този наш горд лорд Кемерън тръгва по съвсем други пътища. Може би някой ден ще му се наложи да нощува в купите сено по полето или пък просто ще го обесят. Що се отнася до сеното, нямам нищо против да ида с него там, виж, за другото… Но ти няма защо да се тревожиш, мила. Състезанието не е предрешено.