— Аз нямам нищо общо с това състезание, — отвърна Аманда сладко. — Не се интересувам от един предател на короната.
Жьонвиев се усмихна над ветрилото си.
— Лорд Тейритън ли е причината?
— Мисли си, каквото щеш — отвърна хапливо Аманда.
— Ако искаш, бих могла да ти съобщя новините.
— Добре, Жьонвиев. Любопитна съм.
— Лорд Тейритън се е сгодил за дукеса Оуенфилд от Англия. Тъй като тя е вдовица, а починалият й съпруг няма наследници, Робърт ще стане дук Оуенфилд.
— Не ти вярвам нито дума — отвърна Аманда разгневена.
— Би могла да попиташ Робърт — ухили се Жьонвиев. — Но сега трябва да ме извиниш. Мъжете се тълпят в кабинета на баща ти и аз също искам да разбера как лорд Кемерън се защитава.
Тя пресече бързо залата и се изгуби в тълпата на входа. След това се промъкна през терасата до стъклената врата, откъдето можеше да подслушва разговора вътре.
Аманда се огледа за Робърт, но не го видя никъде. Не можеше да повярва на току-що чутото. Жьонвиев просто лъжеше. Тя бе сигурна, че Робърт я обича, въпреки че не можеше да му донесе никакви титли, а само доста голяма зестра след сватбата. Нямаше причина той да не иска да се ожени за нея. В края на краищата и двамата бяха родени тук и Аманда не можеше да си представи, че Робърт би могъл да бъде щастлив в Англия.
Аманда пожела да последва Жьонвиев, за да узнае повече, но изведнъж бе заобиколена от много гости и трябваше любезно да отговаря на въпросите им. Мина известно време, докато тя най-после успя да се измъкне. Жьонвиев не се виждаше, но затова пък Аманда откри Робърт, който разговаряше с лорд Хейстингс, лорд Кемерън и баща й в кабинета.
— Ако направите това, практически ще застанете срещу нас — точно изричаше Хейстингс.
Кемерън се надигна от стола до бюрото и пъхна палци в колана си.
— Много ви моля, Хейстингс! Камарата на общините взе решение публично да се помолим за нашия побратимен град. Означава ли това, че чрез молитвата сме обидили някого?
— Но не беше задължително и вие да участвате във всичко това! — намеси се Робърт разгорещен.
Кемерън повдигна едната си вежда.
— Не, сър, не е било задължително, но аз го исках. В Бостън англичаните…
— Англичаните! Ние сме англичаните! — прекъсна го бащата на Аманда.
— Разбира се, че по произход съм британец, но съм роден във Вирджиния. Аз съм поданик на Негово величество и искам да имам съответните права. Затова и присъствах на молитвата…
— Освен това Бостън не е наш побратимен град, във всеки случай не сме чак толкова зависими, че да има вълнения и тук! — извика Хейстингс разпалено.
— Аз уважавам вашето мнение — каза Кемерън и се обърна към домакина. — Не се чувствам длъжен да се извинявам, задето съм послушал сърцето си. Не мога да осъждам тази публична молитва. Лорд Дънмор разпусна камарата на общините, но според мен членовете й ще продължават редовно да се събират. Те избраха представители и за Континенталния конгрес. Трябва бързо да се намери мирно разрешение на конфликта, ако не искаме…
— По дяволите, Кемерън, вие сте отличен офицер и освен това състоятелен мъж! Ние ви уважаваме и ви се възхищаваме, но не можем повече да търпим предателските ви речи — възмутено каза лорд Стърлинг й за по-голяма тежест тропна с юмрук по бюрото.
— Моите думи не са предателски речи, сър! Наистина трябва час по-скоро да уточним трудните взаимоотношения с родината си. Помолих да освободя мястото си в Съвета, защото разбирам колко много моите възгледи ви тежат. Виждам, че решението ми е било разумно, защото по всичко личи, че вие скоро няма да споделите убежденията ми. А сега, джентълмени…
Той се спря по средата на изречението и Аманда разбра, че е видял любопитната подслушвачка. Тя се дръпна бързо зад една колона, но и оттам виждаше подигравателната усмивка. Той знаеше, че тя е на страната на Робърт. Секунда по-късно Ерик отново бе готов да продължи политическия дебат, но Робърт, който също бе забелязал Аманда, се приближи до прозореца.
Лорд Стърлинг смръщи недоволно чело.
— Робърт…
— Сър, аз също бих искал да глътна мъничко свеж въздух, — прекъсна го Ерик Кемерън. — Ще имате ли нещо против, ако направим кратка пауза? — И още преди някой да е отвърнал каквото и да е, той се поклони и напусна кабинета.
— Да, но… — запъна се лорд Стърлинг, но Робърт го прекъсна припряно.
— Сър, наистина е ужасно горещо! Моля, извинете ме за момент.
Аманда се бе върнала вече в залата. Жьонвиев беше успяла да превземе лорд Кемерън и Аманда ги свари да се въртят в изящен танц. „Те си подхождат“ — помисли си Аманда и тутакси се ядоса. Двамата наистина бяха хубава двойка — висок, чернокос кавалер и до него руса красавица, която той здраво държеше през талията. Ако човек надникнеше в присвитите им очи, можеше да усети напрежението между телата им. „Тази Жьонвиев е лъжкиня“ — каза си Аманда. Не, нейният Робърт няма да се ожени за друга жена!