И тя го удари с всичка сила през лицето.
Слисаният Тейритън понечи да поеме въздух и присви очи.
— Всичко е точно така, както ви го казвам.
— Повече да не сте посмял да ме приближите!
— Аз не съм страхливец, милейди. Когато баща ви ви избере съпруг, отново ще си поговорим. Мога да си представя извиненията, които ще изричате, за да се измъкнете от това задължение.
— Ха! Продължавайте, милорд. Вие не ме искате, но не желаете да го кажете. Не съм ли права? Да, естествено, разбираемо е, тъй като ще станете дук. Женете се спокойно за вашата дукеса! Надявам се титлата да ви приседне!
— По дяволите, Аманда! — извика Робърт и отново я обхвана в прегръдката си. — Нямате право да разговаряте така с мен. Когато един ден се омъжите за човек като лорд Хейстингс, някой с двойна брадичка и дебел търбух, тогава светът изведнъж ще придобие за вас други измерения. Нито за миг няма да можете да ме забравите и цялата тази разправия…
— Как си позволявате… — започна Аманда, но гласът й трепереше от възбуда и обида.
— Това е истината! Отначало ме разпалвате, след което ми забранявате да се доближавам до вас!
— Пуснете ме най-после!
— Ще видите, Аманда! Когато баща ви пожелае да ви задоми с някой застаряващ тип, отново ще си спомните за мен. Животът не е детска приказка, милейди!
— Пуснете ме веднага!
Но той не искаше и да чуе. Целуваше я все по-настоятелно, така че тя бе принудена да го удря с юмруци по гърдите, за да не я погълне цялата. Аманда никога не си и бе помисляла, че ще й се наложи да се защитава от лорд Тейритън и че любовта й ще се превърне в несбъдната мечта. И точно тук пред фонтана на Венера, нежните й чувства бяха разбити.
— Не! — извика тя, след като с мъка успя да се отскубне от целувката му. В същото време обаче неговите пръсти продължаваха да се опитват да смъкнат презрамките на роклята й, но Аманда не се даваше и продължаваше да се блъска като диво зверче в якия капан на ръцете му. Най-после се освободи, но се спъна и падна на земята. В същия миг той вече беше легнал отгоре й.
— Аманда…
Продължението на изречението застина в гърлото му, тъй като изведнъж някой го сграбчи, вдигна го нагоре и го блъсна към храстите. В първия момент Аманда различи само една огромна сянка. Едва след миг разбра, че тя принадлежи на лорд Кемерън.
Със светкавична бързина Робърт се изправи на крака.
— Как си позволявате! — и като разярен бик той се спусна срещу нападателя си.
Кемерън отскочи умело встрани, така че Робърт отново се пльосна като съдран чувал на земята, но отново се изправи с ръмжене.
— По дяволите, тази история изобщо не ви засяга! Защо се месите? Това са лични неща!
— Така ли? — попита Кемерън с подигравка в гласа.
Той скръсти ръце пред гърдите си и погледна надолу към Аманда.
— Тази връзка не ще да е от най-щастливите. Или?
— Това изобщо не ви засяга! — изкрещя Робърт.
— Не съм съвсем сигурен, тъй като чух как дамата ви умоляваше да я оставите на мира.
— Това изобщо не ви засяга!
Междувременно Аманда се бе посъвзела. Червенина бе плъзнала по страните й заради неудобната ситуация, в която се намираше и с удоволствие би изпратила и двамата мъже по дяволите.
— Мръсник! — изфуча тя.
— Аманда… — понечи да каже нещо Робърт.
— Мразя ви, страхливецо!
Робърт се опита отново да нападне Кемерън, но Ерик хвана ръката му и я изви зад гърба.
— Разбирам — промълви той съвсем тихо, — че това момиче е запалило огън във вас. Тя би могла да докара до безумство всеки мъж. Но вие чухте съвсем ясно нейното „не“. Досега ви мислех за аристократ от когото могат да се очакват добри маниери. Така ли е?
Аманда се чувстваше сломена, че тъкмо Кемерън бе станал свидетел на унижението й. Тя преглътна силно и направи крачка към него.
— Лорд Кемерън, непрекъснато се намесвате в живота ми! Защо съдбата ви изпрати отново при мен? — изрече тя и силно го зашлеви.
Лицето му почти не се промени.
— Веднъж ви разрешавам тази волност, милейди, но повече не я повтаряйте! А що се отнася до вас… — при тези думи той сграбчи Робърт и го блъсна към изхода от лабиринта. — Приключението свърши, господине!
— Още веднъж ви казвам, че нямате право да се намесвате в отношения, които не ви засягат!
— Грешите, приятелю! Благополучието на тази дама спада към моите задължения. Тази нощ достатъчно дълго изтърпях да се отнасяте зле с нея, но ако още веднъж ви видя да я доближите, ще ви убия!
— Моля?
— Чухте добре. Аз съм жалкият тип, който ще й стане съпруг, лорд Тейритън! Поисках ръката й от баща й и що се отнася до него, той даде съгласието си. — Кемерън се поклони пред Аманда. — Така че аз действително съм вашата съдба!