Известно време Дамиен гледа замислен към братовчедката си.
— Не, мила Манди, изобщо нямам подобни впечатления.
Аманда скокна учудена и го хвана за рамената.
— Не говориш сериозно! Аз… аз знам, че той е вършил неща, за които по-добре ще е да мълчим. Освен това той се вслушва в думите на фанатици и глупаци!
Дамиен поклати глава и погледна съчувствено към Аманда.
— Не мисля, че тези хора могат да бъдат наречени фанатици и глупаци, Манди. — Но тъй като тя продължи да гледа неразбиращо, той хвана решително ръцете й — Във Филаделфия се срещнах с писателя и издателя Бенджамин Франклин. Аз…
— Бенджамин Франклин, този дето издава „Poor Richard’s Almanac“?
Франклин живееше в Пенсилвания и алманахът му се четеше като библия не само в колониите, но и в Канада.
— Да, точно той! Бенджамин Франклин. Той се радва на голямо уважение и действително е стар и мъдър човек.
— Чух, че е призовавал към протести и въстание.
— Той би ти допаднал, Манди.
— О, Дамиен, плашиш ме, като ми говориш така. С речите си Франклин само ще приближи войната.
— Не, никой няма интерес от война. Но ако ти се случи поне веднъж да чуеш думите на тези мъже, ще разбереш всичко много по-добре.
— Какво трябва да разбера? Ние сме англичани. Естествено, че трябва да плащаме данъци заради присъствието на британски войски. Можеш ли да ми кажеш какво би станало с нас, ако по време на Седемгодишната война не бяхме подпомогнати от славните британски войници? Нашата гражданска защита се състоеше само от тълпа патетични хвалипръцковци. Страхотна защита, нали!
— Не е съвсем така! — протестира Дамиен. — Това, което ни спаси тогава, бе познаването на военната стратегия на индианците. Когато индианците и французите сразиха британските войски, Джордж Вашингтон служеше като доброволец в армията на генерал Бредък. Тогава младият Вашингтон поведе войските към Вирджиния. А поделението на Робърт Роджърс показа толкова добра подготовка и дисциплина, че даже бе включено в редиците на британската армия.
— Но в края на краищата британските подкрепления сложиха край на тази ужасна и кървава война. Бяхме загубени без армията на короната. И ти знаеш това.
Дамиен замълча за известно време.
— През септември във Филаделфия ще се събере Континенталният конгрес, за да изкаже своя протест срещу затварянето на пристанището в Бостън и другите мерки на Англия, взети срещу нас.
— О, не мога повече да слушам войнолюбивите ти думи — въздъхна Аманда.
Дамиен се засмя.
— Когато през 1756 г. избухна Седемгодишната война, ти още не си била родена, скъпа братовчедке. А в края й през 1763 г. все още си била малко момиченце. Можеш ли да ми обясниш откъде знаеш тези мъдрости?
Аманда сведе глава, тъй като в същия миг се сети, че лорд Кемерън я бе срещнал за първи път в края на войната. Тогава лорд Хейстингс бе организирал лова, точно преди подкрепленията от Вирджиния да се впуснат в последната си битка. Лорд Кемерън не бе длъжен да тръгва с тях, тъй като баща му бе убит във войната. Но дядо му го остава да си решава сам? Аманда си спомни колко млад бе тогава Кемерън. Въпреки всичко той гореше от желание да се впусне в битката. А към нея се бе държал изключително грубо.
Аманда леко потрепера. Тя наистина не знаеше много за войната, но бе видял сълзите в очите на жени, изгубили там бащи, съпрузи, синове и любими. Съвсем в началото на войната акадците бяха изтикани от Нова Скотия. Населението от френски произход пък отдавна се бе разположило в английските земи, но по време на войната, тъй като не будеха особено доверие, постепенно, с насилие или не, ги избутваха към крайбрежията на Мейн, Масачузетс и Вирджиния. Някои щастливци успяха да достигнат френската област в Луизиана, но повечето от тях бяха принудени да си търсят нова работа при англичаните или американците. В Стърлинг Хол също работеха няколко акадци, въпреки че бащата на Аманда да ги презираше от цялото си сърце. Аманда обаче съжаляваше нещастните хора и се опитваше, доколкото може, да облекчи теглото им. Даже камериерката й Даниел беше от Акадия. И сега отново ли щеше да се повтори цялата тази мъка, причинена от войната?
— Аз наистина не съм напълно осведомена за всичко, Дамиен, но се боя за теб.
— За Бога, не, няма защо да се безпокоиш! Както знаеш, аз винаги падам на краката си.
— Ще ти припомня думите ти, когато един ден те спипат!
— Никой няма да си го позволи. И на твоя годеник никой нищо няма да му стори.
— Годеник?
— Нали каза, че лорд Кемерън…