— Е поискал ръката ми? Не знам нищо със сигурност. Мога само да кажа, че тук изневиделица се появи лорд Кемерън и поднесе към Робърт и мен изненадващото съобщение, че е говорил с баща ми и той от своя страна не е отклонил желанието му. И после… После каза, че ще се ожени за мен само ако и аз съм съгласна. — След кратка пауза тя продължи — Имаш ли представа защо баща ми въобще е обърнал внимание на подобно предложение? Все пак той е убеден роялист! Може пък да му се е сторило достатъчно сериозно.
— По дяволите!
— Не трябва да използваш такива думи, Дамиен!
— Кой? Аз? Ти ги владееш много по-добре и от мен, Манди. Понякога псуваш като моряк! — изведнъж обаче той стана сериозен. — Всъщност кой познава истински баща ти? Във всеки, случай той никога не ме е харесвал.
Аманда събра вежди. Дамиен говореше истината. Той бе син на най-младия брат на майка й. Баща й винаги го толерираше като член на семейството, но не можеше да се каже, че някога го е харесвал особено много. По-възрастният брат на Дамиен, Майкъл, който се бе преселил във Филаделфия, избягваше посещенията си в Стърлинг Хол, тъй като не обичаше притворството.
— Но татко сигурно те цени все пак — започна Аманда колебливо.
Без да ще, Дамиен почна да откровеничи:
— Не искам да бъда подъл, скъпа братовчедке, но ще ти кажа, че понякога се чудя дали той изобщо те обича. Ах, колко съм нетактичен! А сега, хайде да се връщаме обратно в къщи! Преди малко баща ти търсеше, а аз не желая да бъда изкаран виновен за твоето отсъствие. И освен това…
— Освен това?
— Ти би трябвало да танцуваш и да се забавляваш и изобщо да се държиш така, сякаш това е най-щастливият ти ден.
При мисълта за сцената, която се беше разиграла преди малко, Аманда леко пребледня. Но бързо се съвзе, пооправи набързо косите си и забоде отново гребенчето над ухото си.
— Добре ли съм така, Дамиен?
— Добре ли? Ти си просто неустоима. Целият свят ще падне в краката ти. — При тези думи той я хвана под ръка и я поведе през лабиринта. — Спомняш ли си как играхме тук като деца? Повече от всичко на света обичам това парченце земя.
След като се измъкнаха от лабиринта, те спряха. Лампи осветяваха пътеката и верандата и зад стъклена врата плуваха силуетите на гостите — пъстра смесица от елегантно облечени мъже и прекрасни жени с разкошни фризури и вечерни тоалети според последната мода. Аманда усети съвсем ясно, че се е променила и че е пораснала в тази единствена нощ. Вече не гледаше на живота като на игра, а изискванията й бяха станали по-високи. Изведнъж изтръпна при мисълта за всичко това.
— Всичко ще се промени, нали така, Дамиен?
— Кой може да прозре в бъдещето? — отвърна Дамиен със свиване на рамене. — Хайде! Трябва да влезем възможно най-незабележимо в залата и да се смесим с танцуващите.
Това обаче не беше толкова просто, колкото го рече Дамиен. Още на входа те налетяха на бащата на Аманда.
— Дамиен! — каза строго той. — Искам да говоря с теб. А с теб… — изсъска тихо, на заплашително лорд Стърлинг, докато студените му очи изгледаха Аманда от главата до петите. — С теб ще си приказваме по-късно.
— Ах, лейди Стърлинг!
Аманда чу познатия глас и се извърна. Действително беше лорд Кемерън, който се поклони пред баща й по всички правила на етикецията.
— Жалко, сър, но по всичко личи, че вашата пленителна дъщеря не ме иска. Въпреки това обаче преди няколко минути тя ми обеща един танц.
— Преди няколко минути?
— Да, сър. Мога ли да ви помоля?
Той кимна кратко на лорд Стърлинг, след това хвана ръката на Аманда и поведе момичето към средата на залата, където вече се събираха първите двойки. Той й се усмихваше бодро.
— Танцувайте, лейди Аманда! Знам, че го правите чудесно. Отметнете назад чудесните си коси и ми се усмихнете! И нека целият свят да върви по дяволите! Вече всички си шушукат за скандалното ви поведение. Да изчезнете в лабиринта със сгоден мъж! Трябва да им покажете, че не давате пет пари за приказките им.
— Как изобщо можете да си помислите, че обръщам внимание на подобни глупости? — избухна тя, но неговите ръце вече я бяха обгърнали.
— Предполагам, че вашата гордост стои над всичко.
— Така ли?
— Убеден съм.
— Според вас гордостта ми е толкова голяма, че ми позволява да танцувам с демагог?
— Аз, демагог? Не, милейди, нямам тази част.
— Как можете да отричате, лорд Кемерън? Навсякъде в страната говорят за вас.
— Може и да е така, но още не сте чули най-важните речи, милейди. Те ще развълнуват сърцето ви и ще ви променят. Оръжието и проливането на кръв не може така да промени човека, както думите. За съжаление обаче на мен ми липсва дар слово, за да се възползвам от тази сила.