При тези думи Аманда усети, че кожата й настръхва, ей така, без причина. Може би беше мигновено предчувствие, че един ден тя ще разчита на силата на думите му. Не, тя не би желала за нищо да разчита на него. Той е и си остава предател!
— Вие сте негодник, мерзавец и лъжец.
Усмихнат, той леко се поклони пред нея и в този момент тя видя, че всички ги наблюдават.
— Сериозно ли говорите, милейди? Жалко. А пък аз си мислех, че си подхождаме идеално. Но както ви казах, не съм изгубил надеждата, че един ден ще се съгласите с мен. Разбира се, след като сърцето ви си отдъхне от току-що изживяната болка.
— Сигурно ще успея да преживея разочарованието, но бъдете сигурен, че няма да споделя вашето мнение, милорд.
Тя го гледаше, без да мигне. Танцът им ставаше все по-бурен. Атмосферата помежду им непрекъснато се нагорещяваше, сякаш всеки миг щеше да се разрази страхотна буря. Този мъж действително имаше неимоверно високо мнение за себе си. Но когато Аманда си спомнеше за ласките му и видеше очите му, които не се откъсваха от нея, дъхът й спираше, а сърцето й щеше да се пръсне. Мразеше се за това, че той й въздейства по такъв възбуждащ начин.
— Внимание! Усмихнете се сладко! Лейди Жьонвиев ни гледа.
— Може би ревнува. Не танцувахте ли първо с нея?
— Да, но не съм искал ръката й.
— Аха. Но може би сте й направили други предложения?
— Ревността ли прави прекрасните ви очи толкова зелени, съкровище?
— Не съм ваше съкровище, а очите ми са зелени по рождение.
— Лейди Жьонвиев предпочита тя да прави предложенията — каза тихо Ерик, при което Аманда пожела да го остави на място. Тя знаеше, че двамата са били любовници и продължаваше да се ядосва на себе си, че това никак не й харесва.
— Не ми се танцува повече, Нека да спрем.
— О, не, точно сега започва най-хубавото.
Той я завъртя още по-силно, при което чудесната й коса и роклята й се развяха около тях. Без да я изпусне от ръце, с танцова стъпка той я заведе на верандата, откъдето с един смел скок се озоваха на поляната. Тогава той чу нейния смях. Те продължиха да танцуват на лунна светлина. Аманда отметна назад главата си, а усмивка грееше на устните й. В едно Ерик имаше право: доставяше й удоволствие да предизвиква и да показва на клюкарите, че изобщо не страда, напротив даже — забавлява се. И Ерик не можа да скрие доволството си, когато чу смеха й.
По едно време и двамата се поумориха и спряха насред поляната. Ерик изведнъж стана изключително сериозен и погледна втренчено Аманда.
— Чух нещо, което не ми се нрави, Аманда. Искам само да ви кажа, че винаги съм готов да ви се притека на помощ, ако имате нужда от мен.
— Сигурно е, че няма да имам нужда от вас — заяви тя, въпреки че вече усещаше несигурността в себе си. Въпреки топлия нощен въздух потрепери от студ. При спомена за случилото се тази нощ треперенето й се усили и тя нямаше нищо против да се сгуши в прегръдката му, където можеше да намери топлина и успокоение. Въпреки че думите му звучаха приятелски, Аманда знаеше, че Ерик притежава изключително силна воля и че няма да й бъде лесно да му се налага. Не, тя никога не би дала сърцето и душата си на такъв човек! Но при мисълта за новите чувства, които възникнаха с неговата поява, цялото й тяло се разтреперваше.
— Вие… вие едва ли бихте могли да ме обичате безмерно, тъй като изобщо не ме познавате! — извика тя.
— О, но аз знам твърде много за вас — отвърна той с усмивка. — Освен това не бива да забравяте, че съм сладострастен тип.
— Преследвате ме, защото не съм ви се хвърлила сама на врата, както правят другите дами. Умеете да цените борбата и искате да бъдете признат за победител, преди да сте надвили плячката си. Но с мен няма да имате успех, сър!
— Може и така да е, но мен ме привлича предизвикателството. — Той замълча за известно време и след това подхвърли през рамо: — Наистина много интересна вечер! Вашият току-що отхвърлен любовник вече се утешава, както виждам.
— Моля?
Аманда се обърна и се вкамени, когато откри Робърт и Жьонвиев на верандата. Бяха прегърнати, а гърленият смях на Жьонвиев долиташе в градината. Целувката им бе изключително продължителна.
Аманда не се замисли нито за миг. Тя тутакси обви с ръце Ерик и, вдигайки се на пръсти, притисна тяло до неговото. Едновременно с това впи устни в неговите и зарови пръсти в косата му. И докато докосваше устните му с език, усети, че изведнъж всичко се обърква.
Той отвори уста и ролите се смениха. Тя не просто го прегърна, а направо легна в ръцете му и нозете й изгубиха твърдата почва под себе си. Щом устните им се сляха страстно, на Аманда й се стори, че той в този момент сякаш грабва душата й за себе си и обгаря сърцето й с горещи пламъци. После усети ръката му върху гръдта си.