— О! — простена тя, усещайки, че устните му се отделят от нейните.
Той продължи да я държи в ръцете си. Само устата му се изви в иронична усмивка.
— Отговорих ли по някакъв начин на представите ви, милейди? Струва ми се, че сега вие му отмъщавахте. Горкото момче, изглежда съвсем се е побъркало. Трябва ли сега да ви пусна и с това да прекратя мъките му? Или искате да продължим мъчението? Готов съм на всякакви гадости.
— О! О! Мръсник такъв! — рече разярена Аманда. — Пуснете ме! Веднага!
Ерик изпълни толкова бързо заповедта й, че тя щеше да падне, ако не бе обвила още по-здраво ръце около врата му.
— Лорд Кемерън!
— Да, съкровище мое! Какво има отново? Изглежда, че никога няма да мога да ви угодя.
— Презирам ви!
— Много съм любопитен да узная какви ли ще са целувките ви, когато откриете, че ме обичате!
— Целувки? Ще плюя върху трупа ви, когато ви окачат на бесилката!
— Шт! Той се приближава. Жьонвиев също. А изведнъж и лорд Хейстингс се появи на терасата. Наистина впечатляващо е колко много гости тази вечер имат нужда от свеж въздух! А сега се спуснете съвсем бавно надолу!
Възможно най-незабележимо той я смъкна на земята, но тя все още стоеше съвсем близо до него, въпреки че в поведението им вече не се забелязваше нищо съмнително. Очите на Аманда проблясваха гневно, но тя се владееше, тъй като нямаше никакво желание да налива още масло в огъня на недоволството на баща си, който намираше тазвечерното й поведение за скандално.
— Един ден ще ми платите! — закани се Аманда усмихната.
— Да ви платя? Но защо, милейди? Аз просто исках да ви измъкна от една тежка ситуация. Изглежда, че вие непрекъснато търсите отмъщението. Когато се оженим, ще ви избия тия неща от главата.
— А пък аз сигурно ще се омъжа за вас! — погледна го тя намръщено. — А може би това ще стане малко преди примката да бъде хвърлена на врата ви? Както разбрах, бил сте твърде състоятелен.
— Каня ви най-сърдечно да посетите Кемерън Хол, милейди. Ако някога отидете в Уилямсбърг, непременно трябва да ми дойдете на гости — все едно дали съм там или не. Ще наредя на Матилда да ви посрещне по всяко време. О, вече става сериозно! Баща ви също се появи на терасата и ни гледа.
Ерик вдигна ръка и помаха.
Найджъл Стърлинг, който бе с ръце в джобовете на редингота, тръгна веднага към тях през поляната. Аманда мразеше изпитателния, пресметлив поглед на леденостудените му очи.
— Вие сте бил тук, мой скъпи Ерик!
— Тази нощ просто е невероятно хубава. Вашата прекрасна дъщеря и аз не можахме да й устоим. Простете ми!
— С удоволствие ви прощавам това, че сте млад и възторжен, Кемерън, но другото — напротив, не ви го прощавам — обясни Стърлинг, засмивайки се сърдечно. Но когато погледът му се премести върху Аманда, чертите на лицето му сякаш се вкамениха. — Първите гости вече си тръгват, дъще. Погрижи се за тях и се сбогувайте.
— Разбира се, татко. Извинете ме, лорд Кемерън.
Ерик целуна учтиво ръката й и когато вдигаше глава, чу нейното тихо „Довиждане!“
— Но аз не си тръгвам, във всеки случай не веднага — протестира Ерик и вдигна дръзко едната си вежда.
Аманда се извъртя бързо и изтича към къщата. Малко след нея тръгна и баща й и застана до входната врата. В същото това време Аманда вече се сбогуваше на стълбата с Хардинг и лорд Хейстингс. Даниел донасяше дрехите, а заминаващите си гости благодаряха на Аманда за чудесната вечер. Тя беше сигурна, че веднага щом като обърнат гръб, ще започнат да обсъждат поведението й, но си призна, че й е все едно. Стоеше слънчево усмихната и не позволи на никой да забележи колко зле се чувства всъщност.
Пред Аманда застана мисис Нюмайер и предвзето започна да й благодари за прекрасните ястия. Домакинята развеселено си рече на ум, че за първи път тази вечер вижда въпросната госпожа. После изведнъж пред нея се изправи Робърт и я погледна с поглед, който говореше, че едва ли не той е излъганият. Тъй като сър Найджъл се бе задълбочил в някакъв разговор, Робърт успя да дръпне Аманда настрани.
— Господи, как можахте да сторите такова нещо! — прошепна той разгорещено.
— Какво?
— Видях ви в неговите прегръдки! Това е изключително непочтено!
— Непочтено! Не ме карайте да се смея! Този мъж поиска ръката ми! А вие напротив… вие сте този, който прави неприличните предложения!
— Той никога няма да се ожени за вас! — изръмжа Робърт.
— Така ли?
— В тази игра картите са напълно ясни. Той е безмерно богат. Един ден вие също ще станете богата наследница, но и при най-добро желание няма да достигнете това, което той притежава. Така че неговото предложение просто не е сериозно. В края на краищата вие сте…