— Не съм била достатъчно богата! Ох, оставете ме на мира, Робърт! За разлика от вас на тоя свят има хора, чиято първа мисъл сутрин не винаги е богатството.
Робърт смръщи лице. Изведнъж Аманда съзна какво точно не й допада в Робърт и се учуди на собственото си спокойствие и ведрия си поглед въпреки палещата болка в сърцето.
— Вие никога няма да се омъжите за него. Той е фанатичен патриот.
— Патриот? Сега тази дума има различни значения. Но нека ви успокоя — аз имам намерение да се омъжа за него.
Леко шумолене накара Аманда да се обърне. Точно зад нея беше застанал лорд Кемерън и очите му светеха от удоволствие.
— Лека нощ, мое съкровище! — каза той тихо и я дръпна настрани. — Ще се върна скоро и тогава ще обсъдим намеренията си за сватбата.
Тя с удоволствие би го ритнала по кокалчетата, но не посмя, тъй като Робърт не я изпускаше от очи. Вместо това кротко му отговори:
— Лека нощ. — И след кратка пауза добави — Мое съкровище.
Ерик й се поклони дълбоко, след което размени още няколко думи с баща й. Робърт се извърна ядосано и също напусна къщата. А Аманда трябваше да скрие вълнението си от останалите гости. Последен към нея се приближи Дамиен, който живееше на не повече час път оттам. Аманда го целуна по бузата и изрази съгласието си в най-близко време да го придружи до Уилямсбърг.
— Лека нощ, млади човече!
Аманда наблюдаваше ръкостискането между баща й и Дамиен и трябваше да признае, че братовчед й бе прав. Изглежда баща й действително не го понасяше. Безпомощно сви юмруци и си пожела поне баща й да не гледа Дамиен по този зловещ начин.
Всички вече бяха напуснали къщата. Даниел се приближи до лорд Стърлинг.
— Имате ли още някакво желание, сър?
Лекият френски акцент дразнеше бащата на Аманда и той погледна прислужницата едва ли не враждебно. Въпреки че беше доволен от работата й в къщата и от това как наглежда робите, лорд Стърлинг никога не намираше нито една добра дума за жената. Аманда предполагаше, че тя стои в този дом единствено заради нея. Даниел вече нямаше никакви живи роднини. Съпругът и малката й дъщеричка бяха починали в трюма на кораба, с който бяха докарани от Порт Роял във Вирджиния. По-късно Даниел беше изгубила и брат си.
— Не. Можете да тръгвате — отговори лорд Стърлинг. Студеният му поглед се премести върху дъщерята. — А сега да си поговорим с теб, дъще.
— Заповядайте, татко — каза Аманда леко уплашена.
— Ела при мен!
Тонът му не й харесваше, но тя бе твърде изтощена, за да се съпротивлява. Вместо това го последва безмълвно.
— Да?
Изведнъж тежката му ръка се стовари върху лицето й така, че тя се озова на колене на земята. Викът й от силната болка настигна Даниел, която все още не бе напуснала помещението.
— Не се месете! — извика лорд Стърлинг на прислужницата. — Иначе ще наредя да ви бият с камшик. Изчезвайте най-после!
Даниел се поколеба за миг, но после направи крачка напред.
Аманда се надигна. Главата й бучеше.
— Добре съм, Даниел. Tu рeux t’en aller maintenant1 — рече тя с плачевен глас.
Лорд Стърлинг мразеше този език и ядът му нарасна.
— Само да ти дойде още веднъж наум да се противопоставяш на думата ми!
— Моля? — учуди се Аманда.
— Лорд Кемерън сподели, че не е съгласен да се ожени за теб, ако ти не желаеш това. Занапред аз ще взема нещата в свои ръце и ще ти намеря съпруг.
— Не! — извика тя ужасена. — Ти не можеш да ме принудиш да се омъжа за когото и да е! Не го вярвам!
— Лорд Кемерън не те иска вече!
— Но ти не можеш да ме омъжиш ей така!
— Ще се омъжиш за този, когото аз ти посоча! А ако не ме слушаш, ще се запознаеш с камшика. Сега изчезвай от очите ми!
Напук тя остана на мястото си и усети как бузата й се подува, а сълзите пълнят очите й.
— Аз… аз те мразя! — просъска през зъби тя.
За нейно учудване баща й нагло се ухили.
— Можеш да ме мразиш колкото си щеш, щом от това ти става по-добре. Носиш името ми и ще ми се подчиняваш. А сега върви в стаята си!
Аманда хукна нагоре по стълбата и с облекчение блъсна вратата зад себе си. Беше щастлива, че най-после е останала сама, но когато премисли положението си, се тръшна хълцаща на леглото. Какво беше сторила, че така се разбиха мечтите й? Всичкото вълшебство се бе изпарило и тя подозираше, че още по-големи нещастия ще я връхлетят. За кратко време животът й се промени напълно, но сякаш не към добро.
ГЛАВА ПЕТА
През следващите седмици Аманда гледаше да стои по-далеч от баща си. Известно време той отсъстваше по работа. Но и след завръщането му всеки от тях двамата се хранеше сам в стаята си. На Аманда не й беше никак лесно да преживее всичко това. От една страна тя се опитваше да преглътне разочарованието си от Робърт, а от друга — едва сега разбра колко малко всъщност баща й се интересува от нея. Досега тя го мислеше просто за своенравен и изключително сериозен човек, но трябваше да установи, че й е неприятно да го среща.