Освен всичко това се появяваше и мисълта за Ерик Кемерън, която също я измъчваше. Въпреки нейното сурово отношение тя знаеше, че му бе доставило удоволствие да отстрани Робърт и да й помогне в малкото й отмъщение. След празника тя не бе чувала и дума за него. Аманда бе леко разочарована, тъй като го имаше за мъж, който преследва до край обекта на своите желания. Но пък може би той не я желаеше достатъчно силно, утешаваше се Аманда. Когато си спомнеше за ласките, смеха и пронизващия му поглед, Аманда се изчервяваше и неспокойно се мяташе от единия край на леглото в другия. Тя бе обезпокоена от това, че той знае твърде много за нея, но след това се успокояваше, че всъщност знае само за Дамиен и случилото се в Бостън. Но не, това не бе всичко — той май наистина знаеше повече за нея. Очите му бяха проникнали до дъното на душата й.
Понякога положението й се струваше толкова безнадеждно, че даже стоенето в Стърлинг Хол й изглеждаше противно. И въпреки че обичаше прекрасния си дом, все по-често се замисляше за бягство. Но къде ли можеше да отиде? Със сигурност по всяко време би могла да гостува на леля си в Южна Каролина или на сър Томас Мейбри в Бостън, но и двамата биха я приели само със знанието и съгласието на баща й. А как ли стоеше въпросът с Филаделфия, където живееше Майкъл, братът на Дамиен? Не, във Филаделфия и в Бостън в момента вреше и кипеше, така че там не бе никак сигурно. Освен това тя бе вярна поданичка на короната и нямаше намерение да живее сред бунтовници. Стърлинг Хол беше и си оставаше родината й. Едва ли на света можеше да се намери по-прекрасно местенце от Вирджиния през лятото.
Аманда се сети за широката река, свежия въздух, пеенето на робите по полята, мелодичните разговори на слугите и работниците и изведнъж й се прииска да се поразходи. Минавайки покрай дъбовете в края на парка, тя си спомни, че веднъж баща й мимоходом бе споменал, че е възможно отново да я изпрати в Англия. Междувременно Аманда бе разбрала, че той се стреми да я отстрани от пътя си, за да може един ден да я използва като послушен инструмент при изпълнението на собствените си планове. С разтуптяно сърце тя реши по никакъв начин да не се оставя да бъде пожертвана. При никакви обстоятелства!
Аманда погледна замислено от върха на хълма, където се намираше бащината й къща, надолу към поляните, стигащи чак до реката. Стърлинг Хол бе огромно, напълно самостоятелно имение. Под къщата се намираха множество стопански постройки като пералнята, оборите, плевните, ковачницата, обущарницата и навесите за каруци, карета и файтони. Непосредствено до тях се намираха помещенията на робите и малко по-големите къщи на слугите и свободните работници. Докъдето поглед стигаше, се простираха тютюневите поля — най-доходоносният поминък в областта. Бащата на Аманда не можеше сам да се грижи за земите си, тъй като политическите му амбиции и общественият живот го поглъщаха изцяло. Освен това обичаше да си пийва повечко, а и комарът го влечеше.
Аманда знаеше, че баща й си има любовница в Уилямсбърг и освен това често преспива с една от робините си. Тя научи всичко това на петнадесетия си рожден ден от Дамиен. Тогава тя бе зашлевила силна плесница на братовчед си, но по-късно Даниел потвърди, че казаното от Дамиен е вярно. Оттогава Аманда старателно пъдеше от главата си всяка мисъл за любовния акт. Даже и когато вече бе влюбена до смърт в Робърт Тейритън, тя продължаваше да си представя връзката си с него само като хармонично съвместно съжителство в Стърлинг Хол. Милувките на Ерик Кемерън за първи път събудиха в тялото й сладострастие и любопитство към мъжа. „Този човек непрекъснато ли ще ме преследва?“ — прошепна тя и притисна ръце към горящите си бузи. Искаше на всяка цена да изтръгне от съзнанието си мислите за него и изобщо за случилото се в нощта на летния празник. Може би действително трябваше да отпътува нанякъде, за да не й се налага да изслуша всички подробности около сватбата на Тейритън с неговата дукеса.
— Аманда! Аманда!
Даниел стоеше на верандата, бършейки ръце в престилката и гледаше към нея с черните си, уплашени очи. След това й махна с ръка.
— Ma petite, баща ви пита за вас. Трябва да идете в кабинета му!