Аманда отпиваше вече от втората си чашка чай. Вдигна очи нагоре и видя над тях да лети малко птиче. Прииска й се и тя да може така волно да се носи из въздуха. По едно време забеляза, че разговорът между двамата мъже е замрял. Те просто я наблюдаваха мълчаливо. Аманда поруменя, остави чашката на масата и тихо рече:
— Извинете, бях се замислила за момент.
— О, нима някой може да ви се разсърди за това! Едно толкова хубаво и младо момиче като вас в никакъв случай не бива да се чувства задължено да пие чай с двама възрастни господа. Чух, че лорд Кемерън е помолил за ръката ви, млада госпожице — отбеляза Дънмор.
Нежната руменина по страните на Аманда сякаш се усили. Тя вдигна напред малката си брадичка, без изобщо да поглежда към баща си.
— Доколкото съм осведомена, по този въпрос той е разговарял с баща ми.
— Но вие сте го отхвърлили.
— Аз… — Аманда се поколеба какво да отговори, тъй като усети върху себе си погледа на баща си. Но накрая се засмя очарователно. — Според мен той симпатизира на хора, на които аз не държа, милорд. Неговите политически възгледи изобщо не съвпадат с моите.
— Неговите политически възгледи! Найджъл, чухте ли това? — Дънмор се засмя сърдечно. — Откога младите дами започнаха да се интересуват от политика?
Аманда се усмихна, но й стана неприятно заради погледите, които двамата си размениха. После Дънмор отново се обърна към нея:
— Знаете ли, че той е един от най-богатите мъже във Вирджиния? Освен това е млад, но уважаван от всички хора тук заради смелостта си, справедливостта и чувството за чест. Възможно е понякога да се държи своенравно и по-темпераментно, отколкото ситуацията го изисква, но както съм чувал, за да прояви тези си качества, трябва някой предварително да го е раздразнил. Досега винаги е отхвърлял евентуални кандидатки за женитба с благороднически титли или пък извънредно богатите и всички бяхме учудени на предложението му. Тъй като към вас никой не се обръща с „Ваше Височество“, мила госпожице, а и именията на баща ви в Европа са незначителни, с право може да се твърди, че лорд Кемерън е бил впечатлен единствено от вашата красота. Трябва да се чувствате поласкана, милейди!
Поласкана! Само като си спомнеше за прегръдката му и за собствените си чувства и за това как Робърт трябваше да се свие пред него, на Аманда й прилошаваше.
Тъй като тя нищо не отвърна, лорд Дънмор продължи с хвалебствията си:
— Всичко говорят, че той изглежда твърде добре и че има много красиви очи. Бихте ли могла, скъпа моя, след като се съобразите с тези негови положителни качества, да ми обясните защо все пак не го харесвате?
— Аз… — Аманда не знаеше как да продължи, тъй като обратът на разговора бе изненадващ за нея. Тези лични въпроси всъщност би трябвало да бъдат обсъдени в тесен семеен кръг. Но тя не би могла да обясни на баща си, че истинската причина за нейния отказ е разочарованието, което преживя от разбитата си любов към друг мъж. Присъствието на лорд Кемерън я караше да се чувства като марионетка, а всезнаещата му, иронична усмивка направо я разболяваше.
— Съвсем честно — каза тя най-после усмихната — не мога да ви отговоря на този въпрос. Кой ли пък може?
Лорд Дънмор поклати замислено глава и се облегна назад.
— Както знаете, в тази работа последната дума ще е на баща ви — припомни й той. — Ерик Кемерън е от моите действащи командири. Затова той ще тръгне с мен на Запад, за да потушим едно въстание на чайените. Той е в състояние за кратко време да възпламени много хора и поради тази причина все още е важен за мен.
— Вероятно е така — съгласи се Аманда внимателно и се опита по изражението на бащиното си лице да отгатне докъде може да доведе този разговор. Джон Мъри бе твърде зает човек, за да прекарва времето си в празни приказки. Но баща й също я гледаше изчаквателно с присвити очи.
— Обичате ли нашата Англия и краля? — попита изведнъж напълно изненадващо лорд Дънмор и от тона му Аманда се почувства като обвиняема.
— Но разбира се! — уплашено извика тя.
— Отлично! — отбеляза Дънмор доволно и се поприведе към нея. — Имам за вас една много важна задача, лейди Аманда.
Поради съзаклятническият му глас предчувствията й вече не бяха никак добри. Ръцете й се разтрепериха.
— Както вече ви съобщих, съвсем скоро лорд Кемерън ще потегли с мен на Запад, за да сложим индианците там, където им е мястото. Кемерън вече ми даде думата си.
Аманда си помисли, че новината наистина е чудесна, но какво ли общо щеше да има тя с нея.
— Бих желал до този ден да се срещнете с него.