— Моля, милорд?
— Правите го за Англия, лейди Аманда. Вашият баща също споделя мнението ми. Срещнете се и се сдобрете. Дръжте се така, все едно още претегляте предложението му.
Едва когато чаената чашка издрънча на земята, Аманда усети, че във възбудата си е скочила.
— О, не, не бих могла да го сторя! Обичам отечеството си от цялото си сърце и бих дала живота си за него, но това е твърде много!
— Той често ходи в една кръчма и се среща с някакви луди глави — хора със съмнителни политически убеждения. Аз непременно трябва да разбера дали Кемерън е все още верен на короната. Освен това бих искал да узная какви са плановете на тези така наречени патриоти.
— Но тези хора само изказват мнението си, милорд. Ако те всички бъдат арестувани…
— Може и да имате право, но това не важи за Кемерън. Той е уважаван човек и много от тия хора биха го последвали сляпо. Ако той действително е забъркан в търговията с оръжие, тогава при всички случаи е предател и трябва да му се сложат белезниците.
— Но аз… аз не бих могла да направя това.
Дънмор се облегна назад и остави бащата на Аманда да изиграе следващия рунд.
— Можеш, Аманда и ще го направиш! И без противоречия!
— Татко…
— В джоба на лорд Дънмор има заповед за арестуване на братовчед ти Дамиен.
— Какво казваш? — извика Аманда. Ужас се изписа на лицето й, а ушите й забучаха. Но само един поглед към губернатора беше достатъчен, за да разбере, че баща й казва истината.
— Какво толкова е сбъркал Дамиен? — попита тя сломена, тъй като знаеше отговора. Подозрението отдавна растеше в душата й. Затова и беше тръгнала подире му в Бостън. Имаше доброто желание да го предпази от глупости.
— Дамиен Розуел е извършил редица престъпления. Знаем със сигурност, че е отмъквал оръжие и муниции, че притежава бунтовни текстове, които е разпространявал и сред населението.
— Бунтовнически текстове! Та затова бихте могли да обесите цялата колония, лорд Дънмор!
— Бих могъл да докажа без никакво съмнение, че той е отмъквал оръжие — припомни й Дънмор с мек, даже изпълнен с тъга глас.
Аманда усети, че сърцето й се смразява. Знаеше, че няма да може да понесе, ако с Дамиен се случеше нещо лошо, независимо каква глупост е извършил.
— Това означава предателство. Според закона бихме могли да го обесим. Но Дамиен е дребна риба. Тъй като знаем, че той означава твърде много за вас, с голямо неудоволствие ще го приемем за изкупителната жертва вместо акулите.
Аманда седна замаяна обратно на стола си. Това просто не можеше да бъде вярно! После енергично вирна брадичка, не, никога нямаше да прости на баща си. Вече го мразеше от цялата си душа.
— Какво искате да узнаете?
— Всичко за Кемерън. Какво иска да прави, какви са плановете му и по възможност това, което вече е извършил. Искам да знам дали има намерение да ме изостави, когато пред мен се изправят големите трудности.
— В случай, че получа тази информация…
— Тогава ще скъсам заповедта за арестуването на братовчед ви.
— Нищо не ми струва да шпионирам, щом така ще служа на Англия. Но искам да ви предупредя — лорд Кемерън съвсем не е глупак.
— Това ми е напълно ясно. Този човек ми е приятел, въпреки че някой ден може да се озовем в противоположни лагери. Ще трябва да се понапънете, за да изглеждате убедителна. Смелост, скъпа моя! Непременно трябва да знам дали той е с мен или против мен.
— Всъщност това се нарича изнудване — възпротиви се Аманда.
Лорд Дънмор се надигна и даде да се разбере, че ситуацията не му се нрави напълно. Затова пък по всичко личеше, че бащата на Аманда се наслаждава на мъките й. Сигурно предложението бе негово.
— Размислете още веднъж на спокойствие, дете мое! Наистина ще оценим вашия жест. Вие трябва да вземете решението. — Той сложи за миг ръка на рамото й и я остави насаме с баща й.
Известно време Аманда гледаше мълчаливо към баща си, след което проговори, натъртвайки на всяка дума:
— Мразя те! Никога няма да ти простя!
Баща й се изправи и застана съвсем близо до нея. Хвана брадичката й и болезнено изви главата й нагоре.
— Ще правиш само това, което аз ти кажа! През всичките тия години чаках да настъпи мигът, в който ще мога да те използвам. Той най-после дойде и сега ще ми се подчиняваш! Възхищението на краля ми е в кърпа вързано. А ако се противиш, Дамиен ще висне на бесилото. Разбра ли?
С усилие тя се изплъзна от здравата му хватка и сведе очи, за да не се видят напиращите вече сълзи.
— Както вече казах на лорд Дънмор, Кемерън не е глупак. Той знае, че не държа на него.
— Имаш достатъчно време, за да го убедиш в противното.