— Помолиха ме да поведа няколко души срещу нашия общ враг. Не ми беше трудно да взема решение.
Вашингтон наблюдаваше приятеля си с проницателен поглед.
— Приятелю, лорд Феърфакс има намерение да се връща в Англия. Може би ще придружите и него?
Ерик поклати усмихнат глава:
— Не, за мен това не е разрешение. Аз не съм англичанин, аз съм от Вирджиния!
След бърза размяна на погледи между двамата домакини Джефърсън продължи с усмивка:
— До ушите ми достигнаха слухове, че в Бостън един истински лорд се е появил точно когато е трябвало и където е трябвало и е помогнал на един ранен човек, да кажем, индианец. Вие чували ли сте нещо за това?
— Донякъде — рече Ерик.
— Бъдете предпазлив, приятелю! — предупреди го Вашингтон.
— Потвърди ли се този слух?
— О, не! — ухили се Хенри.
Ерик се наведе напред и се загледа замислен в огъня.
— Искам да помоля всички действително да бъдете предпазливи. Аз чух съвсем други неща — Томас Гейг е станал губернатор на Масачузетс, след което е получил заповед от краля да арестува Сам Адамс и Джон Хенкок.
— За тази цел първо трябва да ги залови. Не е ли така? — След този въпрос Хенри се надигна с големи крачки стигна до камината. Той се облегна на перваза й и погледна Ерик право в очите. — Само Бог знае какво ще ни поднесе бъдещето, лорд Кемерън. Ако се стигне до някакво решение, надявам се, че умен и предвидлив мъж като вас ще защити нашата кауза. Във вашето положение аз също бих бил затруднен да взема категорично решение. За нашите поддръжници също не е много лесно.
— Може би все пак има начин войната да бъде избягната — каза Ерик.
Вашингтон, който бе потънал в размисъл, изведнъж тихо изруга.
— Дълго време и ние хранихме тази надежда и все още се молим да стане точно така. Но спомнете си последната война, Ерик! Аз изтеглих групата си, когато ме понижиха в чин, защото съм бил колонист. Твърде дълго страдах от тази обида.
— Законът за гербовите такси бе върнат, но сега със закона „Таунсхенд“ нашите права са още повече ограничени. Винаги сме живели със съзнанието, че сме англичани, но след като започнаха да ни отнемат гражданските права, постепенно отхвърлихме тази мисъл — обясни Джефърсън.
— Законът „Таунсхенд“ също ще бъде върнат — противопостави се Ерик.
— Без данъците върху чая — припомни му Джефърсън.
— Освен това законът бе върнат — намеси се в разговора Хенри — само защото лорд Норд откри, че разходите по увеличението ще надхвърлят приходите от данъка.
Всички се разсмяха от сърце, но изведнъж се почука и те млъкнаха. Вашингтон отиде бързо до вратата.
— Една дама чака отвън — съобщи гостилничарят.
— Дама?
— Да, лейди Стърлинг. Пита за лорд Кемерън.
— Кемерън! — Вашингтон погледна учудено към приятеля си, който тъкмо си пълнеше лулата. И тъй като той само сви рамене и вдигна едната си вежда, усмивка се разстла на лицето на Вашингтон.
— Една от най-хубавите жени във Вирджиния! — отбеляза Джефърсън.
— Дъщеря на важен човек — допълни Патрик с многозначителен тон, по-саркастичен от всеки намек.
— Вярно е — измърмори Ерик, — че поисках разрешение от лорд Стърлинг да й направя предложение за женитба. Но за съжаление нейното сърце се оказа заето и тя ме отхвърли безмилостно.
— И въпреки това сега е тук? Млада дама сама в гостилница… — Доброто й име ще бъде съсипано завинаги! — пошегува се Вашингтон.
— Сама ли е? — попита Ерик гостилничаря. — Не може положението да е чак толкова лошо! — ухили се той към Вашингтон. — Освен това безупречното име е нещо твърде скучно.
— Придружава я братовчед й, мистър Дамиен Розуел. Мъжете отново си размениха многозначителни погледи, а Ерик се обърна към гостилничаря:
— Съобщете й, че идвам веднага и ще бъда на нейно разположение.
След като вратата хлопна зад гостилничаря, Хенри отбеляза:
— Дамиен Розуел е запален патриот и в последно време има големи заслуги за развитието на нашето дело.
— Кралят прецени тези негови заслуги като най-голямо предателство. Надявам се, че младият човек е бил предпазлив пред братовчедка си! — Джефърсън се разтревожи не на шега.
— Може би пък тя харесва и одобрява това, което той върши — предположи Вашингтон без много да му мисли.
Ерик си спомни как сръчно Аманда беше измъкнала куршума от рамото на Фредерик Бартоломю и после как с ярост се подчини на водачеството му — единствено от страх за Дамиен. Не, със сигурност тя не споделяше възгледите на тия мъже.
— А може би иска нещо да разбере — предположи Ерик накрая.
— За да бъдем наясно, трябва да се срещнете с младата дама, нали — заключи Хенри с остър глас.