— Да разбирам ли, че съм сбъркал? — попита той.
Тя кимна.
— Дойдох, за да се извиня. Онази вечер се случиха твърде много неща и аз действително съжалявам, че бях груба с вас. Моля, простете ми!
— Какво трябва да направя, за да удовлетворя молбата ви?
— Извинете, че се намесвам — обади се Дамиен, — но аз също съм тук!
Ерик се засмя. Той обичаше този храбър младеж с чувство за хумор, който съвсем очевидно бе застанал на негова страна. Според това, което Ерик бе чул, в Бостън приятелите на Дамиен смятаха, че войната е неизбежна. Въпреки че Вашингтон все още имаше известни колебания, Ерик бе сигурен, че и той споделя това мнение.
— Хиляди пъти моля за извинение, Дамиен, но в момента се питам защо ли една млада дама идва в необичайно за нея място само за да иска прошка. — С ъгълчетата на очите си той наблюдаваше как у Аманда всичко ври и кипи, но тя с ужасни усилия на волята се опитва да скрие бурята в себе си.
— Какво пък толкова необичайно има? — попита тя с усмивка. — Казаха ми, че тук идват само почтени люде.
— Може и да е така, но това едва ли е общество за благородна млада дама.
— И все пак тук срещнах един лорд! — отвърна тя.
— Точно тук е разликата, Аманда — поучи я той.
Поруменяла, тя отпи глътка бира от халбата си.
— Ние живеем в прекрасен нов свят, нали? И аз тъкмо започвам да му се наслаждавам — тя примигна мило и леко погали ръката му.
Той бързо хвана пръстите й.
— Вие сте консервативна до мозъка на костите си, Аманда!
Все още усмихната, тя се опита да отскубне ръката си.
— Милорд! Означава ли това, че сте се отрекли от краля? Толкова далеч, според мен, не са стигали и най-върлите бунтовници!
Вече се носеха какви ли не слухове, а и бяха нападнати собственици на магазини, които не спазваха бойкота на английските стоки. Още нямаше ранени, нито пък арестувани, но бяха причинени материални щети. Горещият вятър на непокорството повя из страната и положението се изостряше с всеки изминал ден. И точно в тази ситуация той трябваше да отговори на молбата на лорд Дънмор и да тръгне с него срещу индианците!
Дамиен го спаси от отговора.
— Шт, Аманда! Само Бог знае точно кой какъв е днес и кой кого подслушва. Лорд Кемерън не е казал нито дума срещу краля. Напротив. Той му служи и съвсем скоро ще рискува здравето и живота си за него в борбата срещу индианците.
— Ти по-добре се погрижи за своето здраве и своя живот, скъпи ми братовчеде! — тихо го предупреди Аманда.
— Какво имаш предвид? — попита учуден Дамиен.
„Вероятно тя знае съвсем точно, като говори така.“ — помисли си Ерик. Вечерта ставаше все по-интересна.
— Не, няма нищо — отговори Аманда и се обърна усмихната към Ерик. — Чух, че всичко ще се проведе тук.
— Всичко? — осведоми се Ерик с невинно лице.
— Тайните срещи, речите…
„Каква прекрасна лъжкиня била тя!“ — помисли си Ерик, а гласно рече:
— И това ви интересува, лейди Стърлинг?
— Даже много.
— Да не би това да е новото хоби на торите?
— Не, милорд. Просто все по-засилващ се интерес към политиката — отбеляза Аманда. — Властта на народа понякога приема чудни измерения.
— Така ли?
— Да. Искало се самостоятелно управление и се чуват оплаквания колко лошо се отнасяли към горките заселници. Обаче същите хора, които се жалват, плячкосаха къщата на лейтенант Хъчинсън в Бостън, въпреки че той ясно застана срещу закона за гербовите такси.
— Да, така е. Уличната тълпа понякога се държи ужасно. Но смея да твърдя, че Хъчинсън не беше разбрал напълно защо хората негодуват срещу този закон.
— Синовете на свободата или така наречените борци за свобода… — каза Аманда иронично и се огледа.
Ерик разбра, че тя иска да научи нещо за водачите на съпротивата. Той се изправи бързо, поклони й се и рече:
— Надявам се, че няма да ми се разсърдите, но когато ме повикахте, аз вече си бях тръгнал. Затова ако искате да продължим разговора си, можете да ме придружите до къщата ми в града.
— Моля? — попита Аманда объркана.
Уплахата й го накара да прикрие усмивката си.
— Бих се радвал, ако ме придружите. Дамиен, разбира се, също е поканен.
— С удоволствие бих дошъл — отвърна Дамиен. — Манди, какво ще кажеш?
— Аз… аз… — колебаеше се тя. После се усмихна. — Да разбирам ли, че сте ми простили, щом ме каните у дома си?
— Мила лейди Стърлинг, в моя дом вие сте винаги добре дошла. Бихте могла и да пренощувате у дома с баща си.
— Благодаря ви много, но в момента гостуваме на лорд Дънмор.
— О, в сравнение с двореца на губернатора моят дом е скромна колиба. В прекрасната гостна на втория етаж ли сте настанена?