— Елате, аз ще ви помогна, милейди! — Докато Дамиен се занимаваше с кочияша, Ерик повдигна Аманда, за да я качи в каретата.
Тя усети ръцете му на талията си. После те леко се плъзнаха надолу и очите й се разшириха от страх. Бързо извърна глава и го погледна тъй, сякаш я насилваше. Сърцето й се качи в гърлото.
Усмивка на доволство премина по лицето на Ерик.
— Човек може да си помисли, че се възбуждате, когато ви докосвам.
— Как смеете…
— Никога не съм виждал очите ви толкова големи, а й пулсът ви е ужасно силен. — И той приближи лице до нейното. — Май искате целувка.
— Вие… вие се заблуждавате.
— Моля? Нима не копнеете за моите ласки? Тогава остава изводът, че искате нещо друго от мен и затова като крадец се измъквате от къщата ми.
— Не говорете смешки! — с мъка изрече тя.
— Мислех, че извинението ви е истинско.
Дишането й ставаше все по-бързо и гърдите й видимо се повдигаха нагоре. Аманда съвсем не си даваше сметка как е впила пръсти в седалката и колко огромни са станали очите й.
— Разбира се, че беше истинско.
— Облекчение е за мен да го чуя!
При тези думи той скочи при нея вътре в колата. Седна и я притисна с цялото си тяло.
Аманда искаше да протестира, но не можа да издаде нито звук. Ерик я погали нежно по страните, после пръстите му се спуснаха до тила й. Замаяна, тя затвори очи. Може би брендито гореше така в тялото й. Остави се на ласките му бездиханна.
— О, наистина голям товар ми падна от сърцето — шепнеше той съвсем близо до лицето й. — Не обичам да ме мамят.
Няколко мига Аманда търсеше думите, с които да му отговори.
— Аз… аз ви предлагам приятелството си — каза тихо тя. При това вече й беше приятно, че ръката му обгръща шията й. Силна ръка, която съвсем леко би могла да й счупи гръбнака! Дали той е способен и на това? Тя преглътна, сещайки се отново за писмото. Очите му можеха да гледат и сурово. Ясно бе, че той никога не би й простил измама. Може би нямаше да й стори нищо, ако разбереше истината, но тя сигурно ще съжалява цял живот заради постъпката си.
„Пуснете ме!“ — искаше да извика тя, но стоеше без да помръдне в ръцете му и виждаше как лицето му все повече приближава нейното, докато очите му я наблюдаваха, без да мигнат. Устните му нежно преминаха по бузите й чак до ушите. Тя несъзнателно се притисна към него, докато не се сляха в сладка целувка. Отначало Аманда усещаше само брендито, но после езикът му сладостно нахлу в устата й, а ръцете му продължаваха да галят лицето и гърдите й. Дъхът й спря, но едновременно с това тя усети как страстта като огън премина през тялото й и разгоря непреодолимото желание за още нежности.
— Манди… — започна Дамиен, но после се покашля дискретно. Ерик я пусна и слезе от колата, без да дава каквито и да е обяснения на Дамиен. Аманда опипа трепереща устните си и в същото време усети яд, че този мъж е разбудил такива сладостни чувства у нея. Курва ли беше тя наистина? Баща й беше убеден в това, но на нея не й се искаше да му вярва. И никога нямаше да го повярва!
Дамиен изчака, докато Ерик се наведе още веднъж към колата.
— Аз поисках ръката ви и предложението е валидно.
— Не мога да се омъжа за вас! — изрече с мъка Аманда.
— Въпреки това аз всеки миг ще съм готов да ви се притека на помощ, ако това ви е нужно, Аманда! Ще се оженя за вас, въпреки че знам, че обичате друг. Само не се опитвайте да играете с мен някаква мръсна игра!
— Няма да го направя! — излъга тя, без да й мигне окото.
— Тогава всичко е наред — отвърна той и се обърна към Дамиен. — Няма да се извинявам за поведението си, тъй като бих се оженил за нея, ако тя склони.
Дамиен гледаше въпросително ту единия, ту другия.
— А защо?
Двамата го погледнаха изумени и той продължи:
— Не разбирам нито дума! От това, което ти ми разказа, Манди, аз останах с впечатлението, че отклоняваш предложението му, а пък и тази вечер не се държа като ангел! А вие, лорд Кемерън, бихте могли да притежавате целия свят, нали? Виждате, че разпалихте любопитството ми.
— Дамиен! — каза с предупреждаващ тон Аманда.
Ерик прихна.
— Имате право, Дамиен. Тя действително е ужасна, с чепат характер, но в същото време е най-красивата жена, която някога съм срещал.
— Значи не ме обичате! — заключи Аманда. Но въпреки това тя усещаше, че нещо я тегли към Ерик. Вече копнееше за ласките му, опита да си представи как ръцете му я галят и се запита къде ли още ще я целуват устните му. От срам се изчерви цялата. — Вие не можете само така…
Той се засмя и този тих, леко пресипнал глас премина през тялото й като огън.