— О, Аманда! Мога! Вие напълно ме побъркахте. Толкова много ви желая, че едва сдържам страстта си. Внимавайте, когато ме целувате, милейди, да не изгубя съвсем ума си!
— Когато аз ви целувам? — викна гневно Аманда.
— Не бъдете така несправедлива. Нима не си спомняте, че ме целунахте тази вечер?
— Дамиен, не може ли вече да си тръгваме?
— Хм, бихме могли, естествено — усмихна се Дамиен и скочи в колата.
Аманда гледаше надолу към гърдите си, където пламтеше буен огън. Тя наистина беше обичала силно Робърт, но никога не бе изпитвала чувства като сегашните. Какво беше това? Думите на баща й още бучаха в ушите й. Тя била дъщеря на курва. Не, сърцето й не можеше да го повярва. Беше виждала портрети на майка си и винаги се бе възхищавала на милата й усмивка и умните й очи. Невъзможно бе тази жена да е била развратница!
— Винаги на вашите услуги, милейди! — напомни й Ерик Кемерън, докато колата потегляше.
Аманда потъна в размисъл и се сепна, когато Дамиен я заговори.
— В сравнение с Робърт Тейритън този е истински мъж — отбеляза братовчед й.
— По дяволите, Дамиен, никога повече не казвай това! В края на краищата ти чу и видя всичко.
— Той беше прям — противопостави й се Дамиен. — За разлика от теб.
Ако можеше, тя би скочила отгоре му, но успя да се овладее.
— Остави ме на мира, Дамиен!
— Хайде, Аманда! Ти знаеш колко много те обичам.
Въздишайки, тя потърси ръката му в тъмното.
— Да, Дамиен, аз също много те обичам.
В този момент колата спря пред входа на губернаторския дворец и Дамиен помогна на братовчедката си да слезе.
— Заедно ще се явим пред баща ти! — извика той драматично.
— Няма от какво да се страхувам — увери го Аманда.
— Хайде, ела! — сви рамене Дамиен.
Вратата им бе отворена от слуга в ливрея. Те точно влязоха в преддверието, когато срещу тях по стълбата се появи Найджъл Стърлинг.
— Връщам ви Аманда у дома напълно невредима — каза Дамиен.
— Много добре. Бихте могли още веднъж да излезете, ако желаете — кимна му лорд Стърлинг.
Дамиен смигна на Аманда и й пожела лека нощ. Вратата хлопна зад него. Прислугата също си излезе и Аманда остана насаме е баща си.
— И какво?
Тя сви рамене.
— Лорд Кемерън ще се бие срещу индианците по желание на губернатора.
— Взел ли е вече категорично решението си?
— Да, но Дънмор знае това.
— Представи ли ти познатите си?
— Не.
— Значи всичко е било напразно.
— Той още веднъж ме помоли да се омъжа за него — отвърна му тя хладно. — Значи не е било напразно. — Отговори на погледа, му без да мигне. Този човек я мразеше и постепенно и тя започна да му отвръща със същото. В този миг усети в джоба си писмото, което всъщност би трябвало да му предаде. Но не можеше да го направи, във всеки случай не и преди тя самата да го прочете.
— Когато се върне, отново ще се срещнеш с него.
— Доколкото знам, чайените са войнствено племе и не знаят милост. Може пък и изобщо да не се върне.
— Е, това не бива да ни смущава — ухили се Найджъл Стърлинг. — Лорд Хейстингс е отдавна вдовец и с удоволствие би те взел.
Лорд Хастингс бе над шестдесетгодишен и имаше огромно шкембе и двойна брадичка. Освен това се говореше, че биел слугите си. Само при мисълта, че може и да я принудят да се омъжи за него, й се догади. Аманда погледна към баща си с растяща ярост. Без много да му мисли, а и с удоволствие, той би продал дъщеря си на всеки мъж!
— Утре сутринта се връщаме в къщи — съобщи баща й. — А сега можеш спокойно да си лягаш. Засега няма да закачат Дамиен.
— Лорд Кемерън ми предложи да живея в неговата къща, докато го няма. Струва ми се, че трябва да се възползвам от тази възможност — каза Аманда, без много да му мисли.
— В никакъв случай! — възкликна Стърлинг, но после за момент се замисли и се усмихна дяволито. — О, да, това е чудесно. В негово отсъствие ти би могла на спокойствие да прегледаш кореспонденцията му. Бихме могли да пратим по дяволите предварително всички бунтовници, ако намерим доказателства за тяхното изменническо поведение.
— Не разбираш ли, че няма нищо такова, татко? Този човек е приятел на лорд Дънмор.
— Не. В момента никой няма приятели. Запомни това. Приятелството и кръвните връзки нямат никакво значение в сегашния конфликт.
Студена пот обля Аманда, но баща й вече се беше обърнал и тръгваше нагоре по стълбата.
— Дай му дума, че ще се омъжиш за него. По-късно може и да не я удържиш, но междувременно ще си отвориш всички врати.
— Татко…
Той се обърна още веднъж към нея:
— Освен това една формална венчавка ще удовлетвори гордостта ти. Годеницата на Робърт Тейритън вече е пристигнала от Англия. Сватбата им ще бъде през октомври. — Той изкачи още едно стъпало. — А може би пък действително трябва да се омъжиш за него! Ако наистина е невинен, той всъщност е много влиятелен човек. Ако пък се окаже предател, ще го обесят и ти ще станеш богата вдовица.