Ерик се облегна с удоволствие назад.
— Те са мили момчета и повечето са мои приятели. — Той сви рамене, надигна се и бавно тръгна към Аманда, така че тя трябваше да отстъпи до вратата. — Ако постъпите така, — просъска той тихо, — ще помоля баща ви за извинение и ще му разкажа, че сте ме прелъстили и измамили. След това с разбито сърце ще попитам с колко още мъже сте постъпвали по този начин. — Ерик се подпря на стената ухилен, а белите му зъби лъснаха в тъмнината.
Аманда се отдръпна гневно назад.
— Той няма да ви повярва, тъй като знае, че аз…
— Че ме презирате? Но, лейди Стърлинг! Тази вечер вашите устни произнесоха най-милото извинение!
— Въпреки това… — спря тя по средата и двамата се ослушаха, тъй като в коридора се чуха стъпки.
Изведнъж ножът отново блесна пред очите й.
— Внимание! — просъска Ерик. — Само една грешна дума и ще има труп!
Няколко мига по-късно той сякаш се бе стопил във въздуха. Аманда напразно се опитваше да го открие в тъмното. Дали се бе измъкнал през прозореца или пък бе потънал в съседната гардеробна? В този момент някой енергично похлопа на вратата.
— Кой е? — Аманда усети, че устата й пресъхва.
— Баща ти. Отвори вратата!
Аманда се поколеба няколко секунди и после леко открехна вратата, без обаче да освобождава входа напълно.
— Какво има? — попита тя.
Баща й я блъсна мълчаливо назад и влезе в стаята. Запали свещ от догарящото огнище, освети стаята и я огледа изпитателно.
— Стори ми се, че чувам гласове.
— Така ли?
Той я удари. Аманда изгуби равновесие и падна върху леглото. Но светкавично събра нощницата си над гърдите и скочи отново права.
— Не можеш да ме излъжеш! Всяка курва предава на децата си своя нрав! Но преди да започнеш да се забавляваш където си искаш, ще изпълниш моите заповеди!
Аманда стоеше пред него със стиснати зъби и се надяваше, че Ерик Кемерън вече е изчезнал и че няма да стане свидетел на тази унизителна за нея сцена. Даже и преди това да беше се разкрещяла, това нямаше да й помогне. В това отношение Кемерън бе прав — баща й би повярвал на неговите, а не на нейните думи.
— Тук няма никой, татко. Сама съм. Ако обичате, идете си, спи ми се.
— Не се опитвай да ме водиш за носа! Аз ти заповядах да завъртиш главата на Кемерън и ти ще го направиш, каквото и да става!
Аманда напразно се мъчеше да прониже с поглед тъмнината. О, Господи! — молеше се тя на ум. Дано да си е заминал! В този момент баща й я приближи и с нескрит интерес заразглежда разкъсаната нощница, която тя държеше събрана пред гърдите си. После с видимо удоволствие прекара пръст по шията й надолу до дълбочинката между гърдите.
— Какво се е случило? — попита той любопитно.
— Скъсах я, докато спях и още не съм я зашила.
— Наистина хубава нощничка. Аз се грижа добре за детето си, нали?
— Така е — беше принудена да признае тя. Но в същото време като видя, че ръката му все повече я приближава, усети, че й се повдига и отчаяно се дръпна към вратата. Лицето му се смръщи. За първи път Аманда виждаше в баща си само мъжа и разбра, че се страхува от него. Още една негова крачка и тя щеше да се разкрещи. Но в къщата на лорд Дънмор тя се чувстваше сигурна.
— Лека нощ, татко.
Известно време погледът му се местеше от Аманда към полуотворената врата, а тя впери поглед във врата му, където една вена пулсираше тежко. Най-накрая той премина плътно край нея, но се спря още веднъж до вратата.
— По този въпрос още не сме си казали последната дума. Само чакай да се приберем у дома!
Вратата се затвори зад него. Аманда подпря изтощена чело на дървената й част и изохка. Но веднага се обърна, защото й се стори, че долавя движение зад гърба си. Ерик не беше изскочил през прозореца, а се беше скрил зад вратата на гардеробната. В сянката Аманда улови на лицето му смесица от яд и съжаление.
— Бих го убил! — рече той със злоба.
От почуда Аманда повдигна едната си вежда, тъй като по всичко личеше, че в момента Кемерън е ядосан много повече на баща й, отколкото на нея.
— В края на краищата той е мой баща — сви тя рамене и изглежда, че нямаше никакво намерение да споделя с Ерик мъката си.
— Още по-зле!
— А сега ще си тръгнете ли? — попита тя, събирайки нощницата пред гърдите си.
Вместо отговор той се приближи и прегърна раменете й. Гледаше я в очите с любов.
— Доколкото разбрах, заповядаха ви да ми се извините!
— Получихте писмото си, ако обичате, тръгвайте си!
— Предупреждавам ви още веднъж, милейди — каза той натъртено. — Никога повече не ме шпионирайте! А всъщност защо не му казахте, че съм тук?