— Защото или щяхте да убиете някого, или щяхте да му кажете, че сте тук по мое желание.
— И той щеше да ми повярва, така ли?
Тя замълча, не можейки повече да издържа на изпитателния му поглед.
— Отговорете ми! — заповяда й той.
„Колко бързо се ядосва!“ — помисли си тя.
— Да, разбира се, че щеше да повярва! Той ме презира — призна си тя, но после се опита да се измъкне — За Бога, тръгвайте!
— Не съм аз този, който започна тази игра, но аз ще й сложа края! — рече Ерик.
Аманда не разбра точния смисъл на думите му, но забеляза, че той изведнъж стана по-възбуден и неспокоен.
— Баща ми…
— Трябва да ви отмъкна от него!
— Вие изобщо нищо не разбирате! Според мен вие сте от бунтовниците. Нещо, което аз винаги…
— Вие сте глупачка! Ще трябва повече да внимавам за вас. Преди всичко трябва да му стане ясно, че няма право да удря, наранява и изобщо да докосва годеницата ми!
— Никога няма да се омъжа за вас!
— Милото ми глупаче! Разбира се, че никой няма да ви принуждава насила да се омъжвате. Аз просто ви предлагам изход. Колко сте хубава! Но в същото време сте ужасно студена! И страстна! Защо не искате да ме разберете? — мърмореше си той.
— Защото ви мразя, лорд Кемерън! — извика тя. Побъркваше се от това, че винаги в негово присъствие се възбуждаше така бързо и дишането й се учестяваше. Отново трябваше да си спомни за каква я имаше баща й. — Ох, оставете ме на мира!
— Но аз не искам да ви оставя! — отвърна й той тихо. — Утре ще дойдете при мен. Обещайте ми! Не ми остава много време.
— Не разбирам за какво говорите.
— Ще предам на лорд Дънмор съвсем официално предложение. Щом като искате да ме окачите на въжето, ще ви се предоставя, сам надявайки примката. Освен това ще говоря с баща ви, тъй като един официален годеж би ви осигурил необходимата свобода, за да дойдете утре в Кемерън Хол.
— Вие сте побъркан! Аз откраднах писмото ви, казвам, че ви презирам, а вие продължавате да ме искате? Защо трябва да приемам предложението ви?
— Тъй като ще отсъствам дълго и през това време ще мога да ви предоставя Кемерън Хол.
Аманда замълча, тъй като знаеше, че ще приеме предложението му. Да се измъкне от властта на баща си беше в момента най-силното й желание.
— Трябва да се омъжите възможно най-бързо за мен — продължи Кемерън — защото съвсем скоро може и да бъда улучен от индианска стрела.
— Би било истински късмет!
Той се засмя, но секунда по-късно очите му отново гледаха сериозно и малко съчувствено.
— Няма защо да се страхувате от мен.
— Наистина ли? — попита тя, придърпвайки още повече разкъсаната си нощница.
— Трябва да се страхувате от хората в най-близкото си обкръжение, милейди. Ако не дойдете по собствено желание, тогава ще потърся начин да ви спася от вас самата!
— Не разбирам нито дума!
— А аз се надявам изобщо да не разберете за какво говоря. — С тези думи той се поклони дълбоко. — Адио, милейди!
В следващия миг той вече беше изчезнал и само завесата леко се полюляваше на вятъра.
Аманда се учуди, че при скока от прозореца той не си счупи нито главата, нито краката и се заслуша, за да чуе сигналите за тревога от британските постове. С разтуптяно сърце тя изтича към прозореца. На лунната светлина дворът и градината изглеждаха пусти. Аманда знаеше от Дамиен, че по време на Седемгодишната война войниците се бяха научили да се придвижват безшумно като диви зверове.
Кемерън не е див звяр, успокояваше се Аманда. Но лесно се разпалваше, а тя го беше ядосала. Устата й бе пресъхнала, а дишането й ставаше все по-учестено. Не се чувстваше никак добре, но вече беше решила, че ще отиде в Кемерън Хол, ако на сутринта поканата все още е в сила. В никакъв случай не желаеше повече да остава около баща си. В едно Кемерън безусловно имаше право — годежът за нея беше равносилен на свобода.
На следващия ден при залез слънце Аманда за първи път видя Кемерън Хол. Тя никога не узна кога Ерик е ходил при Дънмор и кога са разговаряли. На закуска баща й съобщи, че вече е официално сгодена, а лорд Дънмор добави, че колата на лорд Кемерън е готова да я отведе по всяко време.
Лорд Кемерън трябвало да потегли на война, но той пожелал през това време тя да се запознае с неговото имение. Тъй като времената били размирни, денят на сватбата щял да бъде определен по-късно.
Преди Аманда да влезе в колата, където вече се бе настанила Даниел, баща й я сграбчи за ръката.
— Ще прегледаш основно бюрото и всички хартийки там, разбрахме ли се? Всичко — писма, имена, адреси и други подобни. Всичко може да е от голямо значение. Разбрано?
— Най-вероятно е да ме убие, ако разбере намеренията ми.