— Аз съм абсолютно невинна! — изрече тя накрая, цялата пламнала.
Той повдигна нагоре веждите си във вежливо учудване:
— Невинна, Ваше Височество?
— Казах ти вече…
— А пък аз ти казвам — знам съвсем точно, че си британска шпионка, известна под името „Ваше височество“. Затова те и снабдявах с грешна информация, която обаче редовно намираше пътя си до Дънмор. Винаги си ме мамела. И сега също!
Аманда поклати глава и трябваше силно да преглътне, защото усети как от страх гърлото й пресъхва. Никога досега тя не беше виждала Ерик така хладен и изпълнен с омраза към нея. На времето, когато тя все още не го допускаше близо до себе си, той беше извънредно търпелив и упорит. Във всеки миг, когато тя имаше нужда от нещо, той изникваше край нея, готов да й помогне, независимо за какво става дума. Тя полагаше огромни усилия, да не му се предаде отведнъж. Но после, когато разбра, че го обича, вече нямаше какво да я спре. Сега не й оставаше нищо друго, освен да направи отчаян опит за запазване на достойнството и гордостта си. Трябваше да остане силна и да си припомни някои от правилата на борбата.
А едва ли има нещо по-трудно на света от това да бъдеш силен, особено в положението, в каквото бе изпаднала Аманда. Как можеше тя да демонстрира силата си срещу човек, изпълващ с тялото си рамката на вратата? Тъмните коси на Ерик бяха вързани назад. Очите му пронизваха Аманда.
— Дай ми оръжието! — повтори той.
Гласът му прозвуча дрезгаво, но за Аманда думите изведнъж се превърнаха в неочаквана ласка, стопляща гладката й кожа. Това беше команда на заселник, която напомняше оксфордски обноски. А всъщност той живееше в страна, населена според британците с престъпници и бе един от тях. Но Аманда знаеше, че той притежава силата и смелостта на истински колонист. Той беше наясно със стратегията на борбата. Имаше смелостта да излезе в открит бой, но също така беше запознат и с тънките трикове на военната хитрост. Беше див и необуздан като самата страна и нито титлата, нито вежливостта можеха да скрият тези му черти.
— Аманда! — Той бавно я приближаваше.
— Не мърдай! — предупреди го тя.
Той само поклати ядосано глава.
— Търпението ми съвсем скоро ще се изчерпи, Аманда! Ще взема само оръжието, въпреки че ако спазвам правилата, би трябвало да те убия!
— Не! — гласът й едва се чу. — Остави ме просто да си отида. Заклевам ти се, че съм абсолютно невинна! — прошепна Аманда.
— Да оставя нашето „Ваше Височество“ да се измъкне? Тогава аз ще бъда обесеният. — Той престъпи още една крачка напред. — Добре, стреляй тогава, но първо провери дали пушката ти е заредена!
Той се подсмихна подигравателно, после с един замах грабна оръжието и го дръпна заедно с вкопчилата се в него Аманда напреки през каютата. При тези движения предпазителят се освободи и един куршум се заби със свистене в стената.
Няколко секунди Ерик стоя втренчен в Аманда, след което горчива усмивка се плъзна по устните му.
— Пушката беше заредена, милейди, и ти се целеше точно в сърцето ми!
Никога дотогава тя не беше виждала толкова студени очи. Обхвана я паника, но въпреки това не спираше да мисли какво би могла да стори. Смел скок в морето може би щеше да я спаси! Само да можеше да се добере до войските на генерал Хю, които се намираха на север! Очите на Ерик й казваха, че няма смисъл да очаква от него никаква милост.
— Хайде, Ваше Височество.
— Чакай! — Аманда преглътна.
Усети, че всеки миг ще се строполи на земята, тъй като спомените я караха да трепери. О, Боже, толкова добре познаваше нежността му, но също така и неговата решителност и силата на волята му. Сребърносивите му очи проблясваха така ледено, че тя вече наистина се страхуваше за живота си. „Господи, спаси ме от мъжа, когото обичам!“ — молеше се тя тихо.
— Какво да чакам? Спасението? То няма да дойде, не се съмнявай!
Погледът й се спря на пушката. Ерик я беше запокитил с такава сила, че при падането тя се бе строшила. С последни сили Аманда се втурна навън, но не беше достатъчно бърза. Ерик я хвана с едната си ръка, докато другата заби в косата й. Задърпа я и така, без да иска, тя се озова цялата в ръцете му. Изстена от болка. Сви юмручета и започна да блъска силно с тях по мощната му гръд. От отчаяние сълзи избиха в очите й. Ругаейки, той изви ръцете й на гърба и така тя усети, че е допряна плътно до тялото му. Нямаше вече как да протестира. Когато разбра, че е напълно безпомощна, тя само отметна глава назад и го погледна право в очите с отчужден поглед.